Последствията от „Истерията Ковид“ за детската психика

Почти една година живеем в извънредната обстановка „подчинена“ на Ковид-19. Цялото общество е под стрес, промените в ежедневието ни са огромни. Голяма част от хората живеят ден за ден, без да се замислят над последствията от „локдаун“-а, защото така връщането в нормален режим изглежда някак по-близо.

Децата нямат тази способност – да си забранят да мислят за нещо определено. Или да виждат общата картина на изпитанието Ковид. Това неизменно води до трудности, но понякога подрастващите дори не могат да обяснят как се чувстват. Какви са предизвикателствата пред детската психика и как родителите могат да облекчат трудностите, прочетете в тази статия.

Ако има “най-пощадени” в Ковид-ситуацията, това са бебетата и малките деца до 2 години. Те имат нужда само от родителите си и им е все едно ,дали се разхождат по тротоарите, или парковете, дали магазините работят, или не.

За всички останали деца – от 2 до 18 години, предизвикателството е огромно. Причината е, че възрастният индивид знае кой е. Познава себе си, знае как се чувства, когато е щастлив, нервен, ядосан, унил. Повечето хора знаят как да излязат сами от тези настроения – приятна книга, разговор с доверен приятел, тренировка вкъщи, разходка, хубава комедия и шоколад, всеки си има начините. Малкият човек не знае всички тези неща за себе си. Просто защото неговата личност все още е в процес на изграждане (a, то завършва след пубертета)!

Можете ли да си представите какво се случва, когато едно дете изпадне в депресивно състояние за първи път, но не знае какво е това, което чувства, не знае защо не му се яде и не му се говори, не знае как да го обясни или как да се разведри !? Освен, че е раздразнително и вероятно отнася сърдити реплики от околните “какво ти стана, защо си толкова нацупен”, някъде там в крехката, оформяща се психика се насажда неосъзнат страх – “страх от неизвестните страсти, които бушуват вътре в мен, а никой не ги забелязва и не ми ги обяснява“. Този страх става основа на оформящата се личност – на самооценката, самочувствието, самоконтрола.

И така – кои са най-честите симптоми, които говорят за детска депресия, особено често наблюдавани от март 2020 г. насам.

агресия – срещу близки, домашни животни или срещу себе си;
словесна агресия – обиди, крещене към близки и към себе си;
апатия;
намаляване на училищния успех;
загуба на интерес към любими дейности;
нежелание да излиза на разходка;
нежелание да се среща с хора – приятели, познати, съученици;
желание да се занимава само с едно и също нещо;
загуба на апетит;
отказ от любими храни;
желание да яде едно и също ястие дни наред;
внезапни промени в настроението;
замени на настроенията – когато се предполага да е щастливо, детето започва да плаче или да капризничи;
разстройства на съня – неспокоен сън, чести кошмари, будене без причина, внезапно желание да спи при брат или сестра, или при родителите.

„Сигурно убежище от Ковид“ – предложения за намаляване на стреса

За нормалното и устойчиво развитие на детската психика, най-голямо значение има спокойната семейна среда. Следователно ако в дома е създаден информационен балон, в който темата Ковид или не съществува, или е накъде в далечната периферия, детската психика ще се развива нормално и устойчиво. Ето как да стане това:

Медиите са най-големият излъчвател на паника. Колкото по-малко новинарски емисии и вестници достигат до детето, толкова по-щадяща и безопасна е атмосферата за него. Възрастният човек може да пресява информацията, която се съобщава по новините. При детето обаче тя постъпва свободно и директно ‘ бомбандира‘ психиката, като най-дълбоко се забиват думите на паника – „стотици жертви, зараза, епидемия, страх“. Родителят дори може да използва хитрости – да изключи тайно захранването, или да смени канала, защото по „Дискавъри има чудесно предаване за жирафите“, така че телевизорът да не излъчва стрес.

Тревожни разговори на тема Ковид19 могат да оставят трайни негативни белези. Между възрастни на улицата, в разговор по телефона между трети лица, пред блока, докато детето си играе, то чува и „попива“ разговорите на възрастните. Най-щадящо за него е да не чува неприятните теми. Смисълът е по-дълбок. Когато подрастващият чува само ведри думи между възрастните, следователно бъдещето е спокойно и е интересно и хубаво да си пораснал. Когато подрастващият чува само тревожни разговори, умислени лица, тъжни очи, следователно щастливото време изтича и да си възрастен е трудно, тъжно и тежко.
Конспиративните теории относно Корона-вируса, могат да разпалят нездраво детско въображение. Нов световен ред, чипове, извънземни, споменавани дори във вицове, точно в този момент може да отключат най-различни притеснения, нелогични страхове, въпроси, които детето дори не може да изрази. Колкото по-малко конспирации, толкова по-добре.
Притесненото и депресирано дете, може да прояви най-невероятни капризи. Дори инфантилни. Те са опит на детската психика, да си докаже, че държи контрола и е в безопасност. „На 12 години съм, имам гадже, но искам да спя със старото си меченце. Мама и тати се съгласяват без проблем -> значи всичко е наред“. Ако детето чуе: “Ама, Петре, мустаци вече ти пораснаха, какво меченце?!”, паниката ще се задълбочи – “Значи с този Ковид, дори елементарни искания не ми се изпълняват”. От критично значение е, странните искания да бъдат удовлетворявани, с цел успокояване на емоциите и нервите. Загриженият родител, никога няма да погледне с упрек и насмешка такава инфантилна претенция. Може даже да предложи и одеалце за играчката. Защото знае, че когато детето отново се почувства сигурно и спокойно в ежедневието си, то ще остави мечето.

За да се разнообразява и разведрява ежедневието на децата са нужни нови дейности и преживявания. А това вече звучи пределно трудно. Но възрастните имат „козове“. Интернет е пълен с идеи за игри на открито; разходки по парковете, планините, езерата, с определени „мисии“. Филми може да гледат и вкъщи, напитки и пуканки могат да се осигурят. Тематични игри/партита са чудесно предложение за семейните вечери и почивни дни. Дори малките опити биха разпалили ведрото настроение на децата, а това вече е добре свършена работа!