Автор: Ася Георгиева
Момче или момиче? Може би това е един от най-честите въпроси, които започват да си задават бъдещите родители, когато бременността вече е факт. Новите технологии направиха възможно установяването на пола на бебето в доста ранен стадий, което има, както своите плюсове, така и доста минуси. От една страна родителите имат възможност да се подготвят с покупката на дрешки и принадлежности за момче или момиче, да изберат съответното име и да се настроят психически за това дали ще връзват панделки или детската стая ще е пълна с камиончета и колички. От друга страна обаче съществува риск от разочарование, което понякога е много трудно преодолимо, особено за бременната жена, чиито хормони я правят по-емоционална и чувствителна.
Разочарованието у бъдещата майка
Много жени изпитват разочарование, когато се окаже, че са искали дъщеря, а предстои да им се роди син или обратното. Вероятно мнозина ще си помислят, че това е абсурдно, тъй като най-важно е да се роди здраво бебе. Твърде малко се говори за този проблем, а всъщност той е доста често срещан. Причината е, че рядко бъдещите майки споделят емоциите си, тъй като се страхуват да не бъдат сурово осъдени от обществото и близките си.
Няма нищо срамно
Ако сте изпитали разочарование от пола на бъдещото бебе, най-важно е да не изпитвате срам или вина. Истината е, че това се случва на много бъдещи родители, така че – не сте сами!
Много жени цял живот са мечтали да бъдат майки на момче или пък на дъщеря, с която да вършат „женски неща” и да бъдат близки приятелки. Раздялата с тази мечта може да се окаже болезнена и да доведе до силни емоции, дори до депресия. Ето защо е важно да споделяте своите мисли и чувства и, ако се налага, да потърсите помощ, в случай, че състоянието на тъга продължи твърде дълго. Хората, които ви обичат истински, ще ви разберат и ще ви подкрепят.
Именно, за да се избегнат подобни ситуации, повечето психолози съветват родителите да не научават пола на бебето, преди то да се роди. Много родители, които са преминали през подобни страхове и моменти на разочарование, споделят, че тези емоции напълно се заличават след раждането на бебето, когато то престава да бъде виртуален образ и вече имат реален физически контакт с него. Ето и няколко лични истории, които напълно потвърждават това:
Е. Г. – на 29 г. (майка на момче) – „Разбрах пола на бебето в доста ранен стадий – бях в 12 седмица на бременността. Ще помня този миг цял живот. Лекарят погледна ехографа и беше категоричен, че ще имам момче. Бях като попарена. Толкова много исках дъщеря и цял живот съм виждала в представите си само този сценарий. Накарах го три пъти да погледне пак, защото бях сигурна, че греши. Тръгнах си от кабинета изключително объркана, а аз съм доста хладнокръвен и уравновесен човек. Не знаех какво да правя, защото осъзнавах, че това, което чувствам, е пълен абсурд. Срамувах се от себе си и не казах на никого, преструвах се, че всичко е наред. Няколко седмици бях като болна, от една страна беше разочарованието, от друга срамът.
Започнах малко по малко да свиквам с мисълта, но моментът, в който напълно я приех, беше раждането на сина ми – най-щастливият ден в моя живот. Когато го погледнах в очите, се влюбих в това дете и днес изобщо не разбирам как е възможно да съм преминала през подобен период на разочарование, но се случи.”
М. Д. – 30 г. (майка на момиче) – „Аз съм един от малкото хора, които не искаха да знаят какъв ще е пола на бебето до самото раждане. В наши дни почти не се случва. Двамата с таткото решихме да е така именно, защото не бяхме сигурни какво ще изпитаме – той искаше момиче, а аз момче и все един от нас можеше да се окаже разочарован. Това е почти невъзможно да се случи след раждането, когато малкото човече вече е в ръцете ти, виждаш го, чувстваш го и вече го обичаш. Така стана и при нас – роди се прекрасно момиченце, което и двамата обичаме много.”
П. С. – 36 г. (майка на три дъщери) – „Попадала съм в този капан с разочарованието два пъти – когато ми казаха пола на втората и третата дъщеря, още докато бях бременна. Аз и съпругът ми нямахме никакви очаквания и предпочитания при първото ни дете, но след това той много искаше да има син, аз също. И в двата следващи опита обаче съдбата ни изпрати дъщери, които са прекрасни, но това човек не го знае и не го чувства, докато не ги види и прегърне. Искам да кажа на всички бъдещи майки да не се притесняват от тези чувства, защото не са единствените, на които се случва. Всичко си идва на мястото, след като децата се родят, после има много други неволи, но щастието е неописуемо.”
Прочетете още:
Една майка на момче
Да спим с бебето – да, не, понякога?
Истината за майчинството
