Пет типа токсични баби и как да ги укротите

Бабите са „яката работа“, те винаги знаят къде, какво, защо и как! Никога не се съмняват в правотата си и по подразбиране са винаги прави. С бабите не се спори, наясно са кое е най-добро за внучетата и за родителите им, имат готов съвет за всеки проблем и го сервират, дари да не сте го поръчали. Трудно преглъщат чуждото мнение, ако изобщо стигнат до изслушването му и рядко ще чуят какво искат внуците, пък и собствените им деца.

В следващите редове ще се опитаме да систематизираме типовете баби, които най-често могат да отровят целия свят около себе си, на всичко отгоре с пълното убеждение, че никой не ги разбира, че те са абсолютно сами в убежденията си и че всъщност всичко, което правят е единствено и само „за доброто“ на другите, но никой не им признава усилията.

Вечно тревожещите се баби

Те са тези, които вечно сън не ги хваща от въпроси като тези:
„Какво яде днес?“
„Добре ли си облечен?“
„Студено ли ти е?“
„Да не си болен?“
„Откога кашляш, няма ли да ти минава вече?“

Или се поболяват от констатации като:

„Много си отслабнал! Сигурно майка ти изобщо не готви!“
„Май никой не се грижи за теб, ходиш със скъсан чорап!“
„Добре ти е така, но с по-дълга коса ти беше по-хубаво.“

Само една-две от тези фрази и дори Скалата (онзи от едноименния филм) ще се срине психически, пък може и направо да се поболее.

Това нескончаемо бабино оплакване на внучето обикновено го поставя в много неудобна позиция. От една страна баба насажда чувство за неудобство в детето, а  от друга – реално нищо не предприема, за да промени съществуващото положение. Внучетата на вечно тревожещите се баби започват да изпитват неувереност, а самочувствието им се запътва към дъното.

Ако сте родители на дете, чиято баба може да се причисли към тази група, час по-скоро поговорете с нея и й обяснете, че на детето ви му е неприятно да чува подобни констатации. Помолете я да не изразява мислите и страховете си явно пред него. От друга страна научете детето да не обръща чак толкова голямо внимание на думите на баба си, но разбира се, без да проявява неуважение.

Бабите, които непрекъснато изтъкват колко жертви правят за другите

„Всичко направих за баща ти, че да се изучи и да има всичко, които има сега.“

„Е, че какво толкова имам да правя аз, естествено, че съм свободна да те гледам. Няма да ходиш на градина, я!“

„Как ще ходя на почивка, по-важно е вие да идете на почивка!“

„Какво като съм вече остаряла, това не означава, че няма да се справя с едно дете!“

Тези думи са в състояние да отровят деня на всеки възрастен, а какво остава за дете! То няма как да не се почувства виновно, че се намесва в живота на баба си и че по някакъв странен и неразбираем за него начин й пречи.

В тези случаи незабавният разговор с бабата е повече от наложителен и ако тя се грижи за хлапето ежедневно, потърсете някаква алтернатива – детска градина, бавачка, занималня.

Този тип баби са вечно недоволни от живота, независимо какво им се случва и с какво се занимават, но за това най-малко е виновно внучето й.

Баби, които са вечно ядосани на родителите на внучето си

„Ох, майка ти, кога ли е свършила нещо като хората!?“

„Баща ти освен да лежи на дивана и да зяпа в телевизора, нещо друго прави ли?“

„Родителите ти кога ще те вземат, няма цял ден да стоя с теб в къщи!“

При този тип баби, особено, ако възрастните и по-младите живеят в един дом, конфликтите са винаги на върха на иглата. Откровените сблъсъци могат буквално да минират бойното поле за дълго време, а в средата му да се окаже не друг, а точно малкото дете.

Когато бабата започне да излива самосвала с негативни емоции пред детето, тя несъзнателно (обикновено) насажда негативни чувства в него към собствените му родители. Срива авторитета им в очите му, а от там до омразата има само една крачка. В крайна сметка психиката на детето ще бъде подложена на сериозно изпитание.

В подобни случаи поставете съвсем ясен и безкомпромисен ултиматум пред бабата: или да спре да обсъжда темата за качествата им като родители пред детето, или че ще се постараете да не го вижда под никакъв претекст. Да, подобна мярка е доста крайна, но е единствената, която може би ще подейства.

Бабите, които непрекъснато сравняват внуците си

Обикновено бабите имат повече от едно внуче и безспорно ги обичат и ценят, но често без да се замислят ги сравняват едни с други, което макар и да има поощрителна роля понякога, липсата на такт и деликатност може да накърни самочувствието на децата. Децата не бива и не може да бъдат сравнявани по никакъв повод и в никаква ситуация. Те не бива дори да бъдат обсъждани, независимо дали това се случва в тяхно присъствие или отсъствие.
Когато една баба сравнява едното си внуче с другото, тя насажда единствено несигурност и скрито недоволство, които могат да доведат до отчаяни опити сравняваното дете да прави неща, които не са му присъщи. Това е напълно излишно и силно нараняващо.

Като родители имате право да обясните на бабата, че подобни сравнения не помагат на детето по никакъв начин и че дори го нараняват. Посъветвайте я, че е много по-добре да опознае силните страни на детето ви и да ги изтъква, когато е възможно, вместо да се опитва да го провокира като изтъква слабостите му. Това по никакъв начин не е мотивиращо.

Ако разговорът ви не даде желаните резултати, просто ограничете времето, което детето прекарва с баба си.

Недоволните баби

Те винаги ще намерят за какво да мрънкат и да недоволстват.

„Спирай душа, докато се сапунисваш, водата трябва да се пести!“

„Изяж си всичко, което съм ти сложила в чинията. Няма да изхвърлям храна, знаеш ли колко деца по света гладуват!“

„Не си сърбай супата така, много е невъзпитано.“

„Стига си щракал ключа на лампата, ще го повредиш!“

“Изгаси ли лампата в килера?”

За да сме съвсем честни, всички тези изрази съдържат истини, които заслужават внимание, но когато текат от бабата към внучето й в непрекъснат поток, рискът да се превърнат в помитаща всичко пред себе си лавина, е само на една ръка разстояние.

Бабите, също както и родителите, трябва да са наясно, че когато критикуват децата за всяко нещо и по всеки повод, рискуват детето да престане да ги чува, да започне да се държи неуважително, да отговоря невъзпитано, да престане да прави добри неща умишлено и в крайна сметка да се почувства самотно, изоставено и нещастно.

Може би разковничето на това поведение на бабата е в материалните й възможности. Предложете й да плащате част от сметките да вода и ток, зареждайте от време на време хладилника й с някои основни хранителни продукти, а и с неща, които вашето дете обича и знаете, че ще потърси. Ако въпреки това, бабата продължи да мрънка и да се оплаква, сведете до минимум престоят детето в дома й.

Баби и дядовци, майки и татковци – за да имате добра комуникация с децата е нужно много малко – трябва да намерите време и сили да го хвалите повече. От това мъничко зрънце ще поникне крехкото стъбълце на вярата на детето в собствените му сили и възможности, а имали тях, то ще има всичко!

А родителите? Те е добре да си припомнят, че колкото и трудни по характер да са възрастните родители, това не е причина да престанат да се срещат и да си комуникират с тях. За тях вие сте целия свят и дори най-непоносимите на пръв поглед баби имат нужда от вашата обич и признателност. В края на краищата много скоро вие самите ще сте баби и дядовци, нали?

Първите седем