Олга Дукат: Раждане с любов (+интервю)

Олга Дукат е акушерка, която от 2007 г. работи за популяризирането на естественото раждане. Тя е първата сертифицирана дула в България, инструктор по подготовка за раждането към Childbirth International, консултант по кърмене и носене на бебето, инструктор по пилатес. Основател на център „Естествени идеи и красота“.
Майка на три момчета.

Нейната книга “Раждане с любов” е предназначена за всяка жена, на която предстои да стане майка. С обич Олга Дукат я нарича “моята ода за раждането”.

Олга Дукат на първо място е жена, открила в сърцето си достатъчно място за обич, грижа и състрадание, тя е изцяло посветена на работата си. Онази, в която побира радостите и колебанията, въпросите и притесненията на много жени, подготвящи се за майчинството.

Ето какво още сподели тя пред Първите седем:

Разкажи ни за родилния процес на „Раждане с любов“? Ценен ли е чуждият опит за изграждане на реални очаквания от страна на бъдещите родители?

Идеята за тази книга беше на Катя и Милен от издателство Рибка, а писането отне три години. Трябваше ми  доста време да събера цялата тази информация от десетки различни източници, да обобщя опита на акушерки, лекари, дули от цял свят, данните на актуални научни изследвания, препоръките на водещи здравни организации плюс опита на майки от България. Писах, спирах, научавах нови неща, редактирах и в един момент разбрах, че това може да продължи безкрайно и трябва или книгата да излезе сега или да се откажа от идеята завинаги.

Но моят път към тази книга започва много, много преди това – преди около 12 години. След като на 23 години родих със секцио без да го искам, настъпи прозрението, че в днешно време не е толкова лесна задача да родиш естествено. Да родя активно и без медицинска намеса стана моята мечта – не беше важно само да имам живо и здраво бебе, самият процес беше важен. Исках да бъда подкрепяна, уважавана докато раждам, да имам толкова време, колкото е необходимо, да напредвам с моето темпо, да бъда в центъра за хората, които са около мен. Започнах да помагам на други жени да раждат по този начин и така станах дула, а след това и акушерка.

Въпреки цялата подготовка и усилия не успях да родя естествено  и второто си бебе, отново се стигна до секцио в последния момент. Мечтата ми се сбъдна чак с третия ми син и имах щастието да изживея леко и прекрасно раждане без болка.

Има много проблеми в родилната помощ в България, но има и много неща, които жените могат да направят, за да имат своето мечтано естествено раждане тук и сега, без да се налага да чакат 20-30 години. В моята книга ще намерите отговорите как да стане това.

Въпреки, че всяко раждане е различно, чуждият опит може да бъде много ценен и да ни предпази от някои разпространени грешки.

Важни ли са срещите за обмяна на опит?Водят ли те до безпочвени притеснения?

Зависи в какъв формат се правят. Определено бъдещите майки трябва да избягват общуването с хора, които ги притесняват и натоварват, да не слушат разкази за тежки раждания и различни усложнения. Целта на подобни срещи би трябвало да е да вдъхнат сила и увереност на бъдещата майка, вяра, че раждането е нормален процес и че ще може да се справи. И да се споделят конкретни практически неща, които биха могли да са й от полза.

Какви са основните особености, за които една бъдеща майка трябва да бъде информирана? Каква е най-важната информация, която тя трябва да научи,обмисли и осмисли?

Трябва да разбира добре как протича процесът на раждането и какво се случва с тялото й. Да знае как да си помогне на всеки един етап. Важно е да разбира много добре медицинските интервенции, които биха могли да се наложат – защо и кога се правят и какви са алтернативите.

Напоследък все по-често се случва да чуваме, че специалистите препоръчват операционна намеса? Какво се случва и защо нормалното раждане се превърна в толкова страшна перспектива?

Нормалното раждане се е превърнало по-скоро в неудобна перспектива, която отнема много време и не може да се планира. Докато едно цезарово сечение отнема по-малко от час и може да се направи в удобно време. Лекарите правят все повече операции и така постепенно губят своята квалификация да помагат при по-трудни нормални раждания. При най-малкия риск се пристъпва към секцио и процентът оперативни раждания постоянно расте.

Ако можеш да подобриш положението на раждащите жени в България, кои 3 неща би искала най-много да се променят?

1. Да има държавна подкрепа  за популяризиране и насърчаване на естественото раждане

2. Нормалните бременности и раждания да се водят от акушерки

3. Бебетата да не се отделят от майките без да има наистина много сериозни причини

Раждането винаги се свързва с много смесени емоции – радост, притеснения, очакване… Разкажи ни най-комичната ситуация, в която си изпадала по време на раждане?

Най-комичната история беше, когато една жена започна да изпитва изненадващо приятни усещания вместо болка по време на контракциите. Тя намери свой начин за справяне с интензивните усещания като подскачаше върху крака на мъжа си в много интересна позиция. По този начин влязохме в болницата, където ни посрещна учуденият медицински персонал. Тази история е описана в книгата ми  на стр. 341.

А най-фрапиращото изказване на лекар към раждаща жена?

Опитвам се да не ги помня, за да не се фокусирам върху негативните неща. Може би “Не мога да родя вместо теб. Т.е. мога, но няма да ти хареса.”

Разкажи ни малко за „Истинските истории“ и многообразието на женските съдби?

Книгата ми включва 23 истински истории на майки от България.  Гледах да ги подбера така, че да са интересни и разнообразни – жените раждат нормално, раждат със секцио,  раждат естествено след секцио и след две, раждат седалищно, раждат за 1 час, раждат по 3 дни, раждат във вода, раждат в транс, раждат с удоволствие… И накрая ние разбираме, че всяко раждане е абсолютно уникално, като всяка една майка и всяко бебе…

Да поговорим за кърменето – една също много дъвкана тема?

В детайл, с какво допринася за детето и кога е подходящото време за отбиване? Каква е препоръката ти към бъдещите майки за крайностите, на които ставаме свидетели?

Кърменето допринася за здравето на детето и майката и по-здравата връзка между тях. Може да се говори часове за рисковете от некърменето. Отбиването трябва да се случва тогава, когато детето и майката са готови, не трябва да има фиксирани срокове и правила. В първата годинка майчиното мляко е основната храна за бебето, а след това е важен източник на антитела за по-добър имунитет, а също и на топлина, близост и утеха. Не знам кои крайности имате предвид, но за мен не е крайно да се кърми до 2-3 години. Крайно е да се отделя бебето от майката, да се захранва с адаптирано мляко още от родилния дом, да се дават сокчета и пюрета от втория месец и да се отбие на шестия. За съжаление тези остарели практики продължават да се прилагат, въпреки препоръките на СЗО и другите здравни организации. Но ми се струва, че в последните години кърмещите майки в България стават все повече. Като препоръка към майките бих казала само да напишат в гугъл “подкрепа за кърмене” и ще намерят всичко необходимо.

Какво е за теб майчинството в 7 думи?

Любов, търпение, отдаденост, предизвикателство, удовлетворение, радост, лудница 🙂