Ограничаващата роля на домашните
Алисън Шейфър е един от специалистите по въпросите за възпитанието и отглеждането на детето, на чиито съвети се осланят много хора по цял свят.
Ето какво ни съветва в началото на учебната година тя, относно домашните работи, с които децата ежедневно трябва да се справят.
Като привърженик на свободните методи на обучение, съвсем естествено, тя е против домашните. Дори нещо повече, тя казва: „Ако зависеше от мен в понятието „домашна работа“ бих вложила точно това – извършването на полезна за дома и семейството работа.“ Според нея именно такива домашни ще създадат дълбока и трайна връзка между детето и останалите членове на семейството, а не механичното писане с часове на букви и цифри в тетрадките за домашна работа.
Според нея след цял ден, прекаран със съучениците в училище, децата също както възрастните след работа, имат нужда да се отпуснат и отпочинат. Един ефективен начин това да се случи по правилния начин е помощта в домакинството, работата в градината, простирането или събирането на прането. Вечерите трябва да са за сплотяващи занимания и игри, с чиято помощ се изграждат топли взаимоотношения на доверие и близост.
Тя твърди, че има изследвания, според които възлагането на домашни за вкъщи е не само злоупотреба със свободното време на децата, но, че те имат и преки вредни последици за натрупването на нови знания и изобщо за развитието на децата в началните класове.
Уви, повечето деца попадат под напора на масовите педагогически практики в системата на народната просвета, а те все още са задължителни за всички.
Ето обаче няколко лични съвета от Алисън Шейфър, за това как можем да избегнем матрицата и да разнообразим писането на домашни и изобщо да наситим с полезни дейности периода, в който децата изграждат трайни навици за учене и работа.
1. Ученето и домашните работи са отговорност на детето
*Ученето и домашните са отговорност на детето. Това е първото правило, което и родителите, и детето трябва добре да осъзнаят. Твърде често децата израстват с убеждението, че обучението им е работа на техните учители и в голяма степен на техните родители. Това е абсолютно погрешно и трябва да се изкорени отрано.
*Възрастните трябва да убедят детето, че училищното образование е нещо, от което те самите имат нужда. Нужна е упорита работа, за да се изгради позитивна мотивация у всяко дете да работи самостоятелно и да расте отговорно. Когато родителите са прекалено отдадени на процеса на обучение на своите деца, възможно е те да се почувстват притиснати да вършат определени дейности и да учат по задължение, а това един ден има опасност да доведе до бунт. Често в отказа на детето да учи се корени вмешателство, с което родителите мислят, че помагат, но всъщност вредят.
*Ако все пак детето вече ви е обявило война и отказва да учи, направете всичко необходимо да върнете баланса, вярата и желанието, не се предавайте без да сте положили усилия, но е добре да накарате детето да осъзнае, че ако то е без домашно – този факт касае отношенията му с учителя и вие нямате нищо общо с това.
*Ако детето не харесва своя учител е много вероятно да няма желание да изпълнява неговите наставления, съвети и заръки, в това число да пише и домашните.
*Ако всичките ви усилия не дават резултат и вашето дете продължава да не си пише домашните, вместо да се борите до безкрайност с детето си, опитайте се да поговорите с учителя и заедно да намерите решение на казуса, като задължително включите в крайното решение и детето, така че заедно да достигнете до правилното решение в екип.
2. За какво са отговорни родителите?
*Родителите трябва да създадат добри условия за работа на детето у дома, тиха и спокойна обстановка и време, в което то да се посвети на ученето на уроците и писането на домашните.
*Родителите трябва да се интересуват ежедневно от това, което детето учи, но и да се стремят да подсигуряват на децата си допълнителна информация, било под формата на нагледни материали, излети сред природата, посещение на музеи, научни центрове и галерии.
*Родителите трябва да разведряват обстановката вкъщи, да използват изкуството и музиката, за да насърчават детето да учи нови неща по нетрадиционен начин, а това ще му помогне да преодолее отчаянието и отегчението от твърде многото задължителни домашни, които често вместо да насърчи детето да учи, го напряга и разочарова, а това пряко вреди на ученето.
*Показвайте всекидневно безусловната си любов към детето, така че то да не остане с погрешното убеждение, че ще го обичате само и единствено ако е отличник в училище.
*От родителите зависи детето да се научи да управлява правилно своето време и да организира изпълнението на всичките си задачи в оптимални срокове.
*Помагайте на детето да се фокусира върху нещата, които биха могли да ги препънат по пътя на изпълнение на техните задачи, като ги насърчавате да вземат собствени решения и да са отговорни за тях.
*Нека детето ви знае кога сте на разположение, за да му помогнете с домашното и кога не сте. Все пак, децата се учат от това, което виждат ние да правим, така че е от значение възрастните също да ценят времето си. Затова можете да въведете едно просто правило, че времето за помощ от родител е от 20:00 до 21:00 и ако детето ви потърси след този час, сте в правото си да му откажете.
3. Фокусирайте се върху знанията, а не върху грешките
*Опитвайте се да насочвате вниманието на вашето дете върху подобряването на неговите умения и натрупването на нови полезни знания, но така че да не се страхува да прави грешки, а да ги възприема като възможност да се учи от тях.
*Не поставяйте твърде високо летвата, която детето трябва да преодолее, водете го по пътя на знанието стъпка по стъпка и не му внушавайте, че непременно оценките му трябва да са само отлични, защото този подход може да се окаже обезкуражителен и детето лесно да се откаже от мечтите и амбициите си.
*Родителската помощ по отношение на обучението на децата трябва основно да се свежда до това, да им се помогне да открият и вникнат в грешките си и по този начин да се учат и да вървят напред.
Грешките не са провали, те са път към знанието.
Адаптация от alysonschafer.com
5,036 преглеждания
