Обичайте детето, но не забравяйте себе си!
Децата нямат нужда да живеем заради тях!
Ако като родители правим това, по-вероятно то да е в тяхна вреда, отколкото от полза.
Има много жени, които се отказват от всичко в живота си в името на децата, в резултата на което се раждат много объркани съдби, разбити сърца и хиляди недоразумения. Децата, заради които родителите са жертвали мечти и стремежи, не са щастливи деца, защото такива родители не обичат себе си, а това е лош сигнал за всяко дете. Единственото, което те постигат с лекота е, да насаждат в децата си комплекси, поставяйки пред тях прекомерно високи изисквания и имайки нереални очаквания.
Мама Ваня е самотен родител, никога не се е омъжвала и всичко, което е правила е било в името на сина й. Когато пораства, тя му плаща обучението в университета, купува му кола, апартамент. Днес синът й е на 50, няма жена, няма деца, защото през целия си живот посвещава усилията си на това, да върне дълга към майка си, която е посветила всяка минута от живота си единствено на него. Непосилна и ненужна в своята същност задача!
Бащата на Катерина работи денонощно, за да имат всичко. Той има големи планове за нея. Винаги е знаел, че е много умна, талантлива и способна, мечтае тя да стане лекар и спестява упорито за обучението й, но един ден тя му казва, че не иска да става лекар, а мечтае да пътува по света и да рисува. Нейните разбирания за живота са съвсем различни от неговите. Тогава настъпва и големият срив в отношенията им – той е разочарован, а тя се отчуждава и започва все по-рядко да му се обажда.
От какво най-много имат нужда днешните деца, за да са истински щастливи
Майката на Ирина също се отказва от личния си живот. След развода с баща й, тя нито веднъж не излиза на среща с някой, а когато дъщеря й пораства, тя на свой ред не може да си представи, че ще излезе на среща и ще остави майка си сама, не може да си представи, че животът й е възможен без майка й, макар да е вече на 40. Тя също никога не е имала връзка и няма деца.
Родителите на Матей и Дамян са невероятни. Те правят всичко за синовете си – всичко, което е по възможностите им, но и всичко, което е извън силите им. Семейството изглежда идеално, имат много приятели, роднини, с които споделят празници и пътувания. Но в усилията, които полагат в името на родителството, те губят близостта помежду си, губят брака си. Изцяло посвещават себе си на семейството и децата. За тях нищо друго не съществува и живеят така повече от 30 години – просто като мама и татко. Едва след като децата порастват и напускат семейството, те осъзнават, че нищо не ги свързва и се разделят след изненадващ за всичките им близки развод. За синовете им това е голям шок, чувстват се излъгани. Единият е вече на 37 и все още не възнамерява да се обвързва сериозно именно поради това, че смята брака за най-голямата измама в живота.
Децата имат нужда от връзка с приятели и природа, не само от високи технологии
Роденото късно дете – то е полкова желано и чакано, че родителите му обикновено го обграждат с ненужно много внимание и грижи. От съвсем малки тези деца посещават различни школи – по музика, по рисуване, по чужди езици и спорт. Родителите на тези деца са много горди с тях, особено във вечерите, в които те безропотно изпълняват някоя песен или стихче пред гостите у дома. Тези деца не страдат от липса на самочувствие, а когато създадат свое семейство, не щадят средства за собствените си деца, плащат на учители и гледачки, за да имат децата им най-добрата грижа и образование. Но, макар тези деца да нямат нищо против такъв живот, те не се превръщат в децата-чудо, за които мечтаят техните родители. Често изглеждат устойчиви, но всъщност са крехки и чупливи, поддават се на различни пороци и обикновено се провалят в професията, защото разчитат, че мама и тате ще оправят нещата.
Подобни примери са в изобилие в ежедневието ни.
Когато едно дете се превърне в единствен смисъл в живота на своите родители, това е истинско бреме за него. Такива деца се чувстват затворници в златни клетки, в които няма слънце и въздух и макар първоначално всичко да изглежда наред, много скоро те осъзнават, че им липсва свобода, че не им достига въздух, че са заложници на собствените си родители.
Получава се така, защото любовта освен, че дава крила, може да оковава същите тези крила във вериги.
Децата искат нашето внимание, не нашите подаръци
Децата също обичат родителите си, но много малко от тях са способни да разберат и приемат тяхната жертва и отношение.
Ето защо е много важно като родители да не жертваме собствения си живот, личните си интереси и амбиции в името на децата. Всеки родител трябва да се погледне отстрани, да намери друг смисъл в родителството и да не става по своя воля заложник и жертва на децата си.
Децата имат нужда да живеят своя собствен живот, по свои правила.
За тях няма значение дали родителите са бедни или богати и възпитанието не зависи от парите.
Обичайте децата, но обичайте човека до вас и себе си повече, защото един ден децата порастват и „излитат“ от семейното гнездо, създават свое и имат свои деца, и в това ново мъничко общество вие имате съвсем незначително място. Ако сте обсебени от децата си, пренебрегвайки себе си и собствените си нужди, рискувате да се почувствате опасно самотни и нещастни.
Петте езика на любовта за децата
Обичайте себе си и не забравяйте за собствените си нужди, макар да мислите постоянно за нуждите на децата си и за тяхното благоденствие и щастие. И не се отказвайте от чифт нови обувки, за да купите скъпия робот на сина си.
Когато усетите, че прекалявате с грижите за децата, попитайте се какво можете да дадете на другите, ако не сте се погрижили първо за себе си. Какъв пример сте? Каква е обичта ви?
Не живейте единствено в името на децата си, защото по този начин ги задължавате да ви обичат на всяка цена, но това просто няма как да се получи, това ще е сигурен начин да им попречите да бъдат успешни и истински щастливи хора.
Много важно е, децата да се чувстват обичани, но в никакъв случай да не усещат тази обич като задушаване. Те трябва да имат възможността да дишат и да живеят свободно, да следват своята съдба, колкото и да ви си струва, че трябва да я промените в името на едно по-добро бъдеще за децата ви.
Ролята на родителите е много по-проста отколкото ние си мислим, че е. Тя на практика е същата, която имаме, когато се захванем да отгледаме цвете – трябва да го поливаме, да го сложим на слънце, да го предпазим от вредители. Също както цветето, и детето, което получи основните грижи, ще има силите да се справи само и ще покаже най-доброто от себе си, достатъчно е да му дадем свободата да го стори, без да го съветваме и напътстваме ежеминутно.
По идея от fit4brain.com
2,311 преглеждания
