Новата книга на Фредрик Бaкман идва, за да ни напомни, че доброто се твори всеки ден

Любимият шведски автор Фредрик Бакман се завръща с нова топла история – новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг” (ИК „Сиела”) излиза броени дни след Коледа, за да ни напомни, че добро се твори не само по празниците. Корицата и илюстрациите в книгата са на художника Дамян Дамянов, който е автор и на кориците на предишните три книги на Бакман: „Човек на име Уве”, „Баба праща поздрави и се извинява” и „Брит-Мари беше тук”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”. Отзвукът от фурора, който шведският писател направи с първия си роман „Човек на име Уве” (чиято екранизация дори е тазгодишното шведско предложение за награда „Оскар”!) е повече от оглушителен. Последвалите положителни отзиви и засилен интерес и към следващите му два романа – „Баба праща поздрави и се извинява” и „Брит-Мари беше тук”, също не закъсняха. Наскоро агентът на Бакман обяви публично, че в световен мащаб продадените копия от неговите книги са надминали 5 милиона копия. Сега на български език излиза и най-новото от шведа: „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”. Новелата е своеобразно любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче, което ни провокира да се замислим за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат.

Самият Бакман обобщава тази своя кратичка и затрогваща история като „приказката за страха и любовта, които през повечето време крачат редом, ръка за ръка. Приказка най-вече за самото време. Докато все още разполагаме с него.”

Подобно на предишните три истории от скандинавеца, и „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг” е в превод от шведски език на Любомир Гиздов. Корицата и илюстрациите пък са дело на художника Дамян Дамянов.