Невидимото страдание, на което са жертва и децата

25 ноември се отбелязва като Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. Датата води началото си от жестокото убийство през 1961 г. на трите сестри Мирабал, политически активистки в Доминиканската република, по заповед на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо.

По повод Международния ден, ООН приканва правителствата, международните организации и НПО-та да организират дейности, които да повишат общественото внимание към проблема и да провокират международна загриженост.

„Докато има насилие, борбата продължава“

В София по този повод се провежда шествие под наслов „Докато има насилие, борбата продължава“.
„Борбата не е приключила, докато полово базираното насилие не е разпознато като специфична категория, нуждаеща се от специфични мерки. Миналата година формулирахме серия от искания – превантивни, рехабилитативни, образователни, институционални, информационни мерки. Никое от тях не беше изпълнено, въпреки твърденията на парламентарните групи на БСП и ГЕРБ, че ги е грижа за насилието над жени и искат да предотвратят повече жертви. Докато исканията са неизпълнени, борбата продължава“, съобщават организаторите.

Множество жертви и през 2019 

„И през 2019 г. жени бяха убивани от бивши и настоящи партньори, понякога дори и след потърсена помощ в полицията, от която не следва нищо. Сред убитите имаше и деца. Въпреки това не са открити нови кризисни центрове, в които жертвите на домашно насилие да потърсят убежище – напротив, някои от тях бяха закрити. Не са въведени обучения на полицейски служители за това как да реагират в подобни ситуации. Не са въведени програми за намеса и работа с извършителите на домашно насилие, които да предотвратят бъдеща ескалация. България все още се държи сякаш насилието, основано на пола, домашното насилие и насилието от интимен партньор не са проблеми, изискващи целенасочени действия от институциите. Все още няма мерки за превенция. Все още не се разпознава свръхуязвимата позиция, в която се намират жертвите на тези типове насилие. Докато това е така, борбата не е приключила“, се казва още в съобщението за протеста.

38 жени у нас са загубили живота си заради домашно насилие през 2018 г. За същия период 1 755 са потърсили помощ в цялата страна. Цифрите за тази година не са особено по-различни, коментираха от Фондация Асоциация Анимус, която тази година навършва 25 години.

В кризисния център в София всяка година се настаняват около 100 жени, жертви на домашно насилие. Обажданията на националната гореща линия заради тормоз вкъщи са около 1200-1400 на година. В тези цифри няма особена промяна през годините, но напоследък на проблемът се дава по-голяма гласност заради големия брой убийства.

Насилието над жени расте, сочат и данни, обсъдени в Страсбург по повод Международния ден през 2018. Една на всеки три жени в света е претърпяла някаква форма на физическо или сексуално насилие, казва Фериде Акар, председател на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие „Има много повече информираност относно насилието срещу жените, отколкото преди десет години или само за близките две години. Но имайки предвид бързо настъпващите промени в световен мащаб, сме свидетели на форми на насилие, за които не знаехме, че съществуват в Европа. Трябва да признаем, че нарастващото напрежение и насилие изостри конфликтите и като верига от взаимозависими реакции се увеличи насилието над жените и едновременно с това и това над децата“, казва още Фериде Акар.

Обществото трябва да прогледне

Сексуалното и домашното насилие все още твърде често се толерират от обществото. Не достигат и средствата за ефективната борба с този вид насилие, заявяват правозащитници и политици. Насилието срещу жените не е частен въпрос и именно това е най-често срещата форма на нарушение на човешките права. Проблемът е пълната апатия и безразличие на роднини и съседи на жертвите. Много често с истории за брутално насилие са били наясно и отговорните институции, но също не се реагирали.

Исканията на протеста в София не са насочени само към властимащите, но и към цялото общество на страната, в което женомразството, расизмът, хомофобията и трансфобията са нормализирани, вместо осъждани. Общество, в което да биеш децата си е изконна семейна ценност. В което на жени им се казва да се върнат при насилника си, да си мълчат и да търсят вината у себе си. В което всички социални услуги са в разпад, оставящ най-уязвимите – бедните, тези в неравностойно положение, малцинствата – в още по-опасна позиция. В което спадът на раждаемостта се разглежда като следствие на „недоразумението“ жените да имат телесна автономия, вместо като следствие на здравеопазване в криза, стагниращи доходи, увеличаващо се социално неравенство.

Кризисните центрове и превенцията не са достатъчни 

Кризисните центрове за жени и деца, жертви на домашно насилие у нас са едва 13 на брой, а в столицата има само 1, който разполага с 8 места за майки с деца. Има още един, който е само за деца в риск, жертви на насилие или други злоупотреби – трафик с цел проституция,  просия, джебчийство. Кризисни центрове за майки с деца има още в Пловдив, Перник, Стара Загора, Бургас, Варна, Силистра, два в Русе, един в Гоце Делчев и един в Димитровград.  За цяла Северозападна България обаче има само един, отскоро открит в област Враца. В момента инициативата за създаването на тези центрове е изцяло на общината, но от 1 януари 2020 г. влиза в сила новият Закон за социалните услуги.  Според него областните администрации също могат да поемат подобни инициативи.

Специализираните центровете за жертви на сексуални насилие у нас са изключително необходими, тъй като те намаляват виктимизацията на жертвите и спомагат за по-бързото им възстановяване. Към  момента в страната има само един , който е в Бургас, алармират от „Анимус“.

Невидимото страдание 

Насилието срещу жените и момичетата все още твърде често се премълчава, тушира и омаловажава. И това е така в цял свят, дори в развитите страни.  Жертвите за домашно насилие трудно споделят за проблема – заради емоционалната си или икономическа зависимост от насилника, заради общата отговорност за децата, заради желанието да съхранят връзката си. Страхуват се, че ако потърсят помощ, това ще бъде нежелан за тях край на брака им; че ще останат неразбрани;че ще бъдат обвинявани, че са предизвикали насилието; че ще останат без средства; че ще бъдат преследвани от насилника; че ще загубят все пак знамчим човек; че няма къде да отидат, че никой не може де им помогне.

Децата също са жертва 

Освен върху жените, домашното насилие се отразява и върху децата, дори и когато те не са пряко засегнати. Скандалите между родителите, изблиците на агресия и насилие рефлектират върху емоционалното и психическото развитие на децата, оставяйки трайни негативни отпечатъци. Учените са установили, че голям процент от децата, станали жертви или свидетели на домашно насилие, отключват т.нар. „ разстройство с прояви на агресивно поведение “ в зряла възраст. Те несъзнателно копират модела на поведение на своите родители и на свой ред стават агресори.

Как да потърсим помощ

Жертвите на домашно насилие могат да търсят защита на правата си по реда на бързото гражданско производство, като подадат молба в районният съд по нестоживеене, припомнят от МВР. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на пострадалото лице или по искане на директора на дирекция „Социално подпомагане“. В случаите на на пряка и непосредствена опасност за живота или здравето, молбата (или искането за защита) се подава в съответното РПУ , като в този случай тя може да бъде подадена и от брат, сестра или лице, което е в родствена връзка по права линия с пострадалото лице. При такива случаи жертвите на домашно насилие могат да получат защита от съда до 24 часа.

Помощ може да се потърси и на Национална гореща телефонна линия за подкрепа и насочване на хора, пострадали от насилие, която  е 24- часова услуга на Фондация „Асоциация Анимус“  – 0 800 1 86 76 и 02 981 76 86.

По повод Международния ден на 25 ноември„Зонта клуб Света София“ за поредна година ще стартира активностите с осветяването на емблематични сгради в София в оранжево: Омбудсман на Република България, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, НДК, Софийска опера и балет, Национален музикален театър „Ст. Македонски“

НМД