Майките сме странни птици.
Хвърляме толкова плам и енергия да приготвим най-удивителната и полезна храна, правим планове за пътешествия, партита за рождени дни, Коледи, подреждаме стаите на децата си, сякаш са нашите собствени, надписваме етикетите им на първите им тетрадки по краснопис и още ред неща, които смятаме за „големи моменти“, а всъщност единственото, което постигаме е пълно емоционално изтощение и за разкош – осъзнаваме истината, че животът с децата спокойно си тече и без нашите благородни намерения.
Не, че децата не са ни благодарни за всичко, което правим за тях, но „големите работи“ много често отстъпват пред малките и незначителни на пръв поглед неща и моменти, които ни правят истинско малко кълбо от обич, признателност и любов.
„Кой спомен от това лято ти е любим?“ – питам малкия си син.
„Онзи път, когато правихме кекс с ябълки и от едната излезе червей!“ – отговаря бързо той.
Не партито за рождения му ден, не покупката на новото колело, не пътуването до Париж пролетта…
Да, децата са различни от нас, мислят по друг начин и не могат да осъзнаят какво се опитваме да им покажем, когато правим едно или друго с убеждението, че това е най-важно и значимо в този момент. Те се впечатляват повече от разходката в парка, докато събирате кестени в есенната шума, от парчето шоколад, което сме споделели заедно, от изгледаното заедно любимо филмче в неделя по никое време.
„Малките спомени“ – те са важни. Те означават повече от всички други!
И ние, майките, добре знаем това, защото също сме били деца. Но въпреки това влагаме цялата си душа да градим големи планове и проекти, заслепени единствено от собственото си желание годините живот с наследниците ни да са неповторими и грандиозни.
Но всичко това не е нужно, ако не сме имали време:
– Да излезем на разходка след вечеря.
– Да изпечем кифлички без повод и да се насладим на „помощта“ на децата, дори ако трябва след това да направим основно почистване на кухнята.
– Да се погрижим заедно за домашния ни любимец, да го разходим, изкъпем, нахраним. Това е едно от любимите домашни задължения на децата. То ги прави грижовни, състрадателни, отговорни и горди. Така те осъзнават, че някой беззащитен зависи от техните грижи.
– Сладките вечерни моменти преди баня, гоненицата преди да пуснем душа и разпускащото плискане на водата.
– Съвместното ни пиене на чай през зимата и домашна лимонада през лятото – в пълно мълчание. Поне за 5 минути. Тези „тихи мигове“ ни помагат да се съсредоточим и да си изясним какво искаме да правим след това.
– Да играем на карти заедно. Децата просто обожават това. Една бърза игра преди вечеря – безценно!
– Да им четем на глас. Да прочетем приказка след дългия и натоварен ден е изключителна привилегия и награда за всяко дете. И за нас! Това е безценен момент на интимност, често очакван с нетърпение и от всички.
– Да им разказваме истории, вицове и да си правим взаимни шегички. Децата много обичат това, обичат да участват в шегите. Това ги кара да се чувстват значими и свързани с възрастните.
– За децата е много важно да участваме в техните игри, да влизаме в роля, да пълзим по пода, да тичаме около масата. Нашите спонтанни включвания в детските игри са доказателство, че приемаме заниманията им сериозно и ги уважаваме.
– Всяка вечер, преди да угасим лампата в детската стая да не забравим да попитаме: Какво хубаво ти се случи днес? За какво си благодарен? Какво очакваш от утре-то?
Това е лесен и приобщаващ начин да научаваме много за собственото си дете, като го поощряваме да гледа оптимистично на всичко, което се случва. Защото в детския свят, в който ние по-често сме само гости, винаги има по една усмивка повече, по нещо добро, което и децата и ние си заслужава да очакваме с нетърпение.
