Синдром на забравеното в колата дете
“Смятате ли, че е възможно да забравите кучето си в колата, а оставяте ли го, за да влезете „само за 5 минути“ в магазина?”
Повечето хора, които попитахме, отговориха на този въпрос отрицателно. Но, оказва се, има и такива, които допускат това да се случи по отношение на децата им. И то съвсем не е, защото са безотговорни или не се грижат старателно за тях. Има медицински причини, които обясняват защо се случва това.
Нека си представим: Навън е 25 градуса, времето е слънчево и е средата на деня, и въпреки, че детето може да е на сянка, в колата температурата се покачва за минути до критичния максимум, който детския организъм е в състояние да понесе, а последиците от това да са трагични. Малките деца се обезводняват за минути, а до топлинен удар има само една крачка.
Ако изборът детето да бъде оставено в колата е съзнателен, най-вероятно той е взет по-скоро от грижа за детето, а не от безхаберие, но при Синдрома на забравеното в колата дете, то остава заключено в нея в резултат на напълно несъзнателни действия.
Опитвайки се да изяснят първопричините за това, специалистите достигат до някои медицински обяснения, свързани пряко с поведението на възрастните. В повечето случаи родителите неосъзнато пропускат факта, че са в колата с детето си, слизат от нея, за да свършат нещо предварително намислено и именно тогава го заключват вътре в нея. Това може да има непоправими последствия.
Д-р Даймънд, професор по психология, молекулярна фармакология и физиология в университета в Южна Флорида, Тампа, посвещава огромна част от времето си, за да изследва невробиологията на Синдрома на забравеното в колата дете. Според него, всеки ден възрастните изпълняват редица рутинни задачи, които се извършват чисто механично. Те се управляват от една част от мозъка, наречена моторна кора. Такова действие, управлявано от моторната кора е шофирането всеки ден по един и същи маршрут. Обикновено правим това без да мислим. Д-р Даймънд пояснява: “Всъщност нашата моторна памет ни освобождава да мислим за бъдещето, докато изпълняваме дадена задача в настоящето.”
Има и друга част от мозъка, която е отговорна за вземането на ясни решения, например, да спрем в магазина по обичайното си трасе към дома, за да напазаруваме. Отговорен за тези действия е хипокампусът, който контролира когнитивната част от нашия мозък. Д-р Даймънд обяснява, че при Синдрома на забравеното в колата дете, една част от мозъчната памет се конкурира с когнитивната част на мозъка, като надделява над него. Това означава, че ние тръгваме от точка А с намерението да спрем в магазина, за да напазаруваме, като пропускаме факта, че междувременно сме спрели и в детската градина, за да си вземем детето. Това се случва като напълно естествена и нормална част от функцията на нашия мозък, а не защото има нещо нередно в мозъчната структура.
В случая със Синдрома на забравеното в колата дете обикновено са налице две неща: първо, родителят, който рядко взема детето от детската градина е поел грижата за това по изключение. Именно тук се крие опасността от забравяне на детето в колата, защото обичайният ритъм изключва напълно намерението да свалим детето от колата, дори може да очакваме то да ни посрещне на прага у дома, когато се приберем.
За да се предотвратят подобни трагични инциденти, трябва основната ни мисъл да е насочена към детето, както и че сме поели пряката отговорност за него, докато сме заедно.
Активното отношение при транспортирането на деца е от първостепенно значение за здравето им. Добре е винаги да проверяваме какво оставяме на задните седалки в колата, преди да слезем и да я заключим.
Тъжната статистика показва, че всяка година в САЩ близо 40 семейства се сблъскват с трагичните последствия със Синдрома на оставеното в колата дете. Обикновено непоправимото става вследствие на топлинен удар.
1,722 преглеждания
