Не на насилието над деца!

Насилието е един от основните проблеми, с който се сблъскват децата в България. Статистиката сочи, че 95% от децата-насилници са били обект на насилие преди това, 80% от злоупотребяващите деца с психоактивни вещества също са малтретирани, 95 % от проституиращите в детството са били сексуално насилвани, а 78 % от настанените в затвора са преживявали като малки някаква форма на насилие.

Не можем да помогнем на някого „да израсне и да се развие като пълноценен и отговорен възрастен“ , ако подходът ни към него е унизителен и доминиращ. Насилието ражда насилие и не трябва да бъде толерирано под никаква форма!

Последиците от насилието за детето

Редица изследвания показват, че насилието има негативен ефект върху детето. Стресът и насилието в ранното детство, включително неглижирането в семейството, могат да отключат трайни поведенчески проблеми за цял живот. Проучванията за развитието и функционирането на мозъка показват, че неглижирането, физическото и сексуалното насилие, на които малкото дете е изложено пряко, влияят върху развитието на мозъка и могат да причинят някои нарушения в неговата функционалност и структурна организация. Последиците от тях в дългосрочен аспект са свързани с прояви на депресия, тревожност, хиперактивност или злоупотреба с наркотични вещества.

Нормативна уредба

Международен нормативен акт в областта на закрилата на детето е ратифицираната през 1991 г. от България Конвенция за правата на детето. В чл. 19 на Конвенцията се гарантира правото на детето на защита от всички форми на насилие.

Съгласно Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, “насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието и достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна или социална среда”.

От месец март 2010 г. в резултат на Споразумение между отговорните министерства и агенции, съществува и мултидисциплинарен координационен механизъм за взаимодействие при сигнал за дете жертва на насилие или в риск от насилие, който си поставя за цел да координира задълженията на органите за закрила на национално и местно ниво и останалите ангажирани субекти.

Съгласно механизма, в случай, че сигналът за насилие бъде приет от някой от органите за закрила (Дирекция „Социално подпомагане“/Отдел за закрила на детето, Държавна агенция за закрила на детето или Министерство на вътрешните работи /съгласно чл.7 от Закона за закрила на детето), той е длъжен да уведоми за това останалите незабавно до 1 час от регистриране на сигнала, включително по телефон и факс. Сигналът се изпраща в Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето / в §1, т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето е дадено определението „Настоящ адрес на дете“ е адресът, на който детето пребивава/.

Сигналът се проучва в рамките на 24 часа, след което отговорният социален работник свиква по телефон в най-кратък срок работна среща на мултидисциплинарния екип. Целта на екипа е да съгласува единна стратегическа цел, за постигането на която следва да изготви съвместен план за действие с разписани конкретни задачи със срок за изпълнение.

Какво показват данните у нас за 2014 г.?

Данните от мониторинга на прилагането на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция показват, че през 2014 година мултидисциплинарните екипи са разгледали общо 1102 сигнала. Водещо място имат сигналите за деца в риск, подадени от родители – 17%, а на второ място са сигналите, постъпили на националната телефонна линия за деца 116 111 – 11%.

Разпределението на сигналите според вида на насилието се запазва непроменено спрямо предходната година. През 2014 г. близо половината от сигналите, по които се е събирал мултидисциплинарният екип, се отнасят до физическо насилие – 48%. В 18% от случаите сигналите се отнасят до сексуално насилие над дете, за психическо насилие – 19%, за пренебрегване – 15%.

Източник: НМД