Накратко за тиковете при децата
Колкото непознат, толкова често срещан проблем. Неволните движения при децата или стават абсолютен фокус на родителите или се неглижират. Както се досещате и двете положения са грешни.
Някои тикове
Често примигване
Стискане на очите, вместо мигане
Замятане на главата
Повдигане на раменете
Движения на устните
Движения на езика
Движения на мимическите мускули
Движения на ръцете и/или пръстите
Заекване (каква е връзката между заекването и мускулите, можете да прочетете тук)
Защо се появяват тиковете при децата?
Нека като начало си припомним, че емоциите и двигателната активност са в тясна взаимовръзка. И ако възрастните могат да се контролират и волево да потискат „желанията на мускулите си“, децата не могат. Ако са нервни, можете да го забележите на момента – по клатенето на краката или цялото тяло, по подкачането, по постоянното наместване на стола, по търсенето на занимавки за разсейване.
Ако детето е подложено на извънредно силни за него емоции, за дълъг период от време, може да се появят тикове.
Внимание! Няма значение дали емоциите са приятни или неприятни! Важно е, че детето не да може да ги преработи и осмисли, и те започват да го тормозят!
Причини, които могат да доведат до тикове
*Проблеми и неразбирателства в семейството, включително напрежения свързани с бабите и дядовците, чичовците и лелите.
*Проблеми в детската градина или училище – ниска успеваемост, ниско самочувствие тормоз от страна на други деца или учители.
*Смяна на средата – нов град, нов апартамент, ново учебно заведение, неочаквана поява на член на семейството, раждане на бебе в семейството. Тук проблема е внезапността на промяната, особено ако детето не е подготвено за нея от близките си.
Изброените причини, бих казала, са лесни за откриване. Но съществуват и такива, които родителите не могат или не искат да видят.
*Прекалено „изискваща“ среда към детето. Само един коментар “Възпитаните деца не правят така!“ поставя негативна оценка, неодобрение и заклеймяване върху детето ви:
– ти не правиш добро нещо
– не харесвам това, което правиш/аз не те харесвам
– ти си невъзпитан/ти си лош/а
Представете си какво става в психиката на детето, когато майка му, с цялата си любов(!), иска детето й да бъде най-добро и за пример на околните:
– Ау, какви лекета, гледай се на какво приличаш!
– Е, как ти дойде на акъла!
– Срам ме е от теб!
– Е, нали си мъж? Мъжете не плачат!….
– Дръж се като добро дете!
*Детето е натоварено с прекалено много извънредни/извънкласни дейности.
*Когато има хиперпротекция или инфантилизиране на детето, от страна на родителите.
Отново – прави се с огромна любов, но тя може да се окаже задушаваща.
Хиперпротекция – не позволявате на детето определени дейности, а то е достатъчно голямо, за да се справи с тях. Нямате доверие, (може и да не е осъзнато) че детето ще се справи и без вас. Държите му чашата с вода докато пие след двегодишна възраст; не му позволявате да ползва ножица след двегодишна възраст (за по-малките деца има изцяло пластмасови ножици и въпреки това има родители, които ги забраняват) и/или нож, за да не се пореже след шестгодишна възраст.
Инфантилизиране на детето – за вас то винаги е малко и не приемате на сериозно неговите молби , емоции, агресия с думите „Ще му мине“; „Детски работи“. Вие, може и неосъзнато, не приемате, че то е личност със свой опит и усет. Употребявате думи и изрази, които и на вас ще звучат нелепо ако ги чуете използвани към чужди деца на същата възраст, например към дете на пет години: „Обуй си обувчиците“; „Ръчичките мръсни ли са?“; „Яж и хлебче“; „Дай на мама да види“.
Какво да правим, за да спрат тиковете
Има само едно нещо, което да спре тиковете – промяна на провокиращата ситуация!
Появяват ли се тикове при детето ви, нещо от много време го притеснява!
Намерете източника, изолирайте го или го променете и неприятните движения ще приключат.
Безсмислено е да карате детето да се контролира. Няма как да се случи.
Безсмислено е да разпитвате детето „Какво те притеснява?Как се чувстваш?“ Ако то знаеше, щеше да е преработило емоцията си и тя да не се прояви под тази форма.
Ако няма нищо явно като дразнител, обърнете се към себе си, анализирайте връзката и отношенията с детето си.
Ако не се справяте сами, потърсете помощ! Търсете, докато не намерите причината!
Този материал ни беше любезно предоставен от:
Анна Влаева – Логопед, личностен консултант
Тел: 0885 396946
Повече за автора ТУК
35,996 преглеждания
