Когато говорим на децата си, можем да използваме тези фрази:
Ще се справиш!
Ти си най-добрият!
Ти си звезда!
Това е моят герой!
Невероятно! Добра работа!
Или тези:
Идиот!
Млъкни!
Разкарай се!
Ти си невъзможен!
Престани да ме занимаваш с глупостите си!
В зависимост от нашия избор децата ни формират ценностната си система, отношението си към другите хора и към средата изобщо, чрез нашите думи се оформя личността и самочувствието им. Онова, което те чуват ние да казваме, се превръща в техен вътрешен глас, в начин на мислене. Ето защо родителската отговорност е толкова голяма, когато избираме как да изразим чувствата и отношението си към нашите наследници.
Най-добрият начин да стимулираме самоуважението на децата си е да ги слушаме по такъв начин, така че те да имат непрекъснатото усещане, че всяка тяхна дума или действие е от огромно значение за нас. Това е основополагащият принцип за тяхното правилно емоционално и психическо развитие.
Когато децата търсят контакт с нас и искат да споделят нещо от жвиота си, ние не бива да ги пренебрегваме. Колкото и заети да сме, по-добре да спрем за минута и да ги изслушаме. Това е най-важното и най-същественото, което можем да направим за тях, а и за себе си в този момент.
Ако детето поиска да се гушне в нас докато мием чинии или гладим, не е нужно да отлагаме. Всяка работа може да почака малко, а прегръдката отнема само няколко секунди, но пък топлината от нея остава за цял живот.
Децата се нуждаят повече от прегръдки, отколкото от играчки и дрехи. Когато прегръщаме дете е хубаво да изчакаме то да ни пусне първо, тъй като ние никога не можем да предположим от колко време близост има нужда то.
Твърде многото обич и демонстрирането й пред детето никога няма да го провали. Децата по-често се провалят, когато родителите заместват присъствието си с подаръци.
Доброто родителство не означава да дадем на детето си живот, изпълнен с всички удобства и предмети, от които ние смятаме, че има нужда. По-важно е да ги научим как да живеят щастливо в несъвършения свят на възрастните.
