На какви безплатни профилактични прегледи имаме право?

Проект за изменение на Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията публикува за обществено обсъждане преди дни Министерството на здравеопазването. Новото в документа са разработените приложения, които регламентират гарантиран минимум от прегледи, консултации и изследвания при диспансеризация, заплащани от Националната здравноосигурителна каса.

Предвид индивидуалните особености на протичане на заболяванията, в наредбата не са фиксирани броят на прегледите, консултациите и изследванията, а са определени параметрите на медицинския целесъобразен минимум, който Касата трябва да гарантира за здравноосигурените.

Чрез измененията обаче се регламентира точно обемът от дейностите по профилактичните прегледи за деца и бременни. Тези две групи са специално изведени, тъй като детското и майчино здраве са основни приоритети в националната здравна политика. Запазва се възможността профилактичните прегледи на децата и бременните да се извършват от личен лекар или от специалисти педиатри, както и от акушер-гинеколози при желание от тяхна страна.

При рискова бременност консултациите ще се осъществяват задължително от специалист акушер-гинеколог, като се запазват и допълнителните изследвания, които общественият фонд поема.

Профилактични прегледи за децата

До 28-ия ден след раждането, детето се посещава в дома от личния лекар за рутинно изследване на здравното състояние на бебето.

До една година след раждането всеки месец се правят измерване на ръста и теглото, прави се оценка на психическото развитие и се проверяват обиколката на главата и гърдите на детето и се правят тестове за проверка на слуха и зрението. Два пъти годишно се провежа ехографско изследване на отделителната система, хемоглобина, брой левкоцити и еритоцити.

Пак до първата година се поставят имунизации срещу заболявания като хепатит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенца тип В, пневмококови инфекции.

На възраст от 1 до 7 години два пъти в годината отново се проверяват теглото, ръстът, слухът, зрението и психическото състояние на детето. Желателно е и взимането на проби за чревни паразити.

След това, до навършването на пълнолетие, се дава оценка на пубертетното развитие, като веднъж годишно детето се мери и тегли, измерват се артериалното налягане, зрителната острота и цветоусещането, опорно-двигателната система и състава на урината.

За възрастните над 18 години е регламентиран обемът на профилактичните прегледи по възрастови групи, както и критериите за формиране на рисковите групи.

За пациентите, при които в резултат на профилактичните прегледи е определен повишен риск от развитие на социално значими заболявания – болести на сърдечносъдовата система, диабет и някои видове онкологични заболявания като рак на маточната шийка, на гърдата, на простатата и на ректума, са предвидени допълнителни профилактични прегледи, както и още медико-диагностични и високоспециализирани изследвания.

Целта на здравните власти е ранно откриване на рисковите фактори за развитие на заболяване и своевременно насочване за лечение, за да се предотврати трайно увреждане или неблагоприятен изход.

На второ място са определени заболяванията, обект на вторична профилактика, осъществявана чрез диспансерно или амбулаторно наблюдение. Тук са включени всички хронични заболявания, при които болните подлежат на диспансеризация, в това число и пациентите с редки болести.

Профилактични прегледи за възрастните

Задължителният годишен профилактичен преглед за всеки един осигурен българин над 18 г. предвижда да се изчисли индексът на телесна маса, да се направи оценка на психичното състояние, да се измери зрителната острота, артериалното налягане, да се направи електрокардиограма и да се изследва урината.

С последната процедура се установяват стойностите на протеина, глюкозата, кетонните тела, билирубина, а кръвната захар се изследва, ако у пациента се наблюдават рискови фактори като хипертония, затлъстяване, наследствена предразположеност към диабет и други.

Пълна кръвна картина се прави веднъж на пет години при мъжете и жените между 30 и 45 г. Всяка година българките над 30 трябва да се подлагат на мануално изследване на гърдите.

Веднъж на пет години мъжете над 40 се подлагат на изследване за холестерола и триглицеридите.

Представителите на силния пол, които са над 50, веднъж на две години се подлагат на кръвния тест PSA, диагностициращ рак на простатната жлеза, а жените от 50 до 69 години отиват при специалист за мамография на млечните жлези.

За българите над 65 е задължително всяка година да разберат резултатите от пълната кръвна картина, а един път на пет години – холестерола и триглицеридите.

Важно е да се отбележи, че изследването на холестерол, триглицериди, кръвна захар, ЕКГ, мамография, PSA в рамките на календарната година, направено по друг повод, не се провежда повторно по време на профилактичния преглед.

За да бъде подобрена информираността на гражданите за обхвата и честотата на профилактичните прегледи, всеки общопрактикуващ лекар е длъжен да поставя на общодостъпно място в лечебното заведение информация относно вида и честотата на профилактичните прегледи и изследвания, на които подлежат лицата над 18-годишна възраст.

В Националния рамков договор за медицински дейности са посочени редът и условията за осъществяване на профилактиката от общопрактикуващите лекари и специалистите, както и обемът и видът на извършваните профилактичните дейности, които Националната здравноосигурителна каса заплаща.

Според законодателството на осигурено лице не може да бъде отказано извършването на профилактичен преглед. Нещо повече – самите граждани трябва активно да желаят и инициират осъществяването на такъв преглед, с оглед ранното откриване на заболявания и минимизиране на последствията от възникнали и вече доказани такива.

Лицата, които не се явят на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказват с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване – от 100 до 200 лв.

Източник: puls.bg