Преданието разказва, че тя произхожда от богат благороднически род. Емилия била майка на Св. Василий Велики и на Св. Макрина, както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от синовете ѝ — епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски са обявени за православни светци. Много голямо влияние върху децата в семейството оказва най-голямата дъщеря на Емилия – Св. Макрина, която чрез своите беседи им внушава Божията любов и ги кара да се обърнат към чистия живот.
След като децата й напускат дома й св. Емилия и най-голямата й дъщеря основават женски манастир. Емилия разделя семейното имущество между децата си и освобождава робите и робините. Много от освободените робини се присъединяват към тях. Те се отричат от света и така се образува девически манастир, където те всички живеят под един покрив и делят всичко по равно. Те живеят в смирение и любов и в тях няма нито гняв, нито завист, нито ненавист, нито презрение. Те се отричат от суетата и тщеславието. Славата им е в това, че никой не ги познава, богатството им – в нищетата, тяхната храна – въздържанието. По този начин Емилия доживява дълбока старост. Когато починала, по нейно желание била погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете й.
След смъртта си, Света Емилия била обявена за блажена.
Днес своя имен ден празнуват Емилия, Ема, Емил, Емилияна и Емилиян.
