Мулан

МУЛАН, 2020
Режисьор: Ники Каро
Сценаристи: Аманда Силвър, Рик Джафа, Лорън Хайнек, Елизабет Мартин
Продуцентска къща: Walt Disney Pictures
Главни актьори: Лю Ифей, Дони Йен, Гонг Ли, Йосон Ан, Джет Ли, Джейсън Скот Лий

10 години след първата успешна адаптация, Дисни продължава с дългия списък от доходоносни, но неоправдани игрални филми на класическите си анимации. “Мулан”, 2020 влиза в категорията на “Алиса в Страната на чудесата”, “Злодеида” и “Дъмбо” с опита си да разкаже познатата историята по различен начин, като измени ролята на някои от героите и добави съвсем нови персонажи, но в крайна сметка запазва посланието на оригинала. “Мулан”, 2020 е адаптация на едноименната анимация от 1998-ма година, която на свой ред е вдъхновена от китайската “Балада за Мулан” от 12-ти век.

И трите версии разказват за дъщерята на възрастен воин, който е мобилизиран в наскоро избухналата война. Той няма наследник, който може да заеме мястото му, затова се приготвя да загине в бой. Мулан загърбва традициите на обществото, пътува далече от дома и заменя бащата си, като се представя за негов син. Тя участва в много битки и се прославя на бойното поле, за да бъде призната за храбър и достоен за уважение боец в края на войната. Предложен й е висок пост в приближението на императора, но единственото, което желае е да се завърне у дома при своето семейство. Какво е новото тук? Това е история, предадена с мисъл за традициите на китайското общество и кино, от исторически достоверните сценография и костюми, до динамичните бойни сцени с много акробатика и бойни изкуства.

Въпреки че доверените помощници на Мулан от анимацията, Мушу и Щурчето, отсъстват в тази версия, хумор не липсва и лентата е забавна за всички възрасти. Новият филм за Мулан, както и старият, е филм за деца и в това отношение е трудно да се критикуват някои въпросителни в историята, но неговите идеи и послания са ясни и важни за предаване. “Мулан” е от малкото ленти с толкова силни главни женски герои, поставени буквално в мъжка среда. Той показва, че когато имаш цел, в която вярваш и за която си струва да се бориш, можеш да прескочиш границите, които обществото ти е поставило.

Една от главните теми в анимацията тук е изведена ясно, дори и прекалено очебийно – любовта към семейството е върховна добродетел. Смиреността и безропотното послушание, не толкова. Връзката между Мулан и баща й тук е предадена още по-силно, както и нейното желание за свобода. В новия филм е представена идеята за “чи” – жизнената сила, която изпълва всяко живо същество и чиято мощ е определяща за възможностите на един воин, подобно на Силата в друга отскоро Дисни продукция, “Междузведни войни”. Вмъкването на такова качество, което рационално да обясни защо Мулан е толкова добър и можещ войник, който не изостава от другите, е странно, особено след появата на второто нововъведение – магия. В “Мулан”, 2020 магията е могъщ инструмент на успешната военна кампания на уйгурския кан Бори (иначе казано, Лошия), използван от неговата вещица Шиан Лан.

Ако жените притежават такава огромна сила, защо не са допускани на бойното поле? Какво кара войниците от собственото й племе да мразят човека, който им извоюва победа, понякога без нито една жертва от тяхна страна?
Това са въпроси, които Дисни и четиримата сценаристи на адаптацията се надяват да не си задаваме. За мен Шиан Лан е донякъде недоразвит опит за антипод на Мулан – ето в какво се превръщаш, когато не вярваш в себе си и не следваш пътя си. Духовната “чи” и вещицата отнемат от въздействието от постиженията на Мулан, които в оригинала са чиста воля на духа.

Въпреки това смятам, че интелигентността и съобразителността й, бързото й мислене в напрегнати ситуации я правят достоен герой за бъдещи поколения. Мюзикълът тук е отстъпил място на по-сериозната военна тематика, въпреки че в решаващи за героинята моменти може да се чуе инструментален вариант на “Отражение” (определящата песен и за двата филма, в която Мулан решава да бъде себе си и да последва своята интуиция).

Филмът не страда от тази липса, даже напротив, музиката създава усещане за епичност и традиция със своите народни китайски инструменти. Друго нещо, внушаващо грандиозност и величие, е кинематографията на Менди Уокър, която е достойна за големия екран.
Кадрите са умело композирани, показващи красотата на китайската природа, в някои случаи напомняйки за класики като “Лорънс Арабски”. Няма как да не ви се прииска да посетите планинските върхове, острите била и зелените ливади, готови да украсят пощенска картичка (продукцията е заснета в Китай и Нова Зеландия).

Костюмите допълват характера и посланието на всеки герой, като се осланят на китайската теория за петте елемента – черно (вода); червено (огън); цвят, описващ природните явления в синьо и зелено, който няма да се опитвам да транскрибирам (дърво); бяло (метал); жълто (земя). Малко неща прекъсват хармонията в този добре изграден мистичен свят.

Едното е фениксът, който е духовният водач на Мулан във филма. Фениксът замества Мушу, с това изключение, че не прави хапливи забележки или забавни коментари, като цяло не говори и не движи действието. Общо взето се появява, реейки се във въздуха като недобре направен CGI пункт за запазване във видео игра. Цялата идея на фениксът е малко странна, като се отбележи, че фамилията на Мулан, Хуа, значи “цвете” на китайски, а собственото й име, “магнолия”.
Всеки път, когато фениксът се появи, неизменно се сещам за грифиндорския феникс от Хари Потър.
Актьорите във филма вършат добра работа, като повечето от тях сами изпълняват бойните си сцени. Главната актриса Лю Ифей върши повече от 90% от каскадите си.

Въпреки че на моменти лицето й е трудно четимо и изглежда непроницаемо, тя въплъщава духа на Мулан от оригиналната балада и анимацията. Гонг Ли играе отритната вещица толкова емоционално многопластово, че с удоволствие бих гледала филм за нейния живот. Войниците от ротата на Мулан също будят симпатия, а нейният нов любовен интерес, изигран от Йосон Ан, е интересен (и красив) персонаж, който й помага да открие себе си и да се довери на приятелите си. Той е обучаващ се войник като Мулан, за разлика от Шанг Ли от анимационния филм, който е капитан на нейното отделение. Това решение също е взето за да създаде по-откровени отношения между отделните герои. Нищо не сплотява хората така, както споделените трудности, все пак.

Адаптацията е с час по-дълга от оригиналния филм и на места провлачва действието, което за мен като мега фен, не е проблем, защото тези спокойни моменти спомагат за развитието на характера и личността на Мулан и хората около нея. Тук става ясно защо баща й, въпреки огромната си любов към нея, се опитва да наложи граници на Мулан, защо кан Бори е толкова неотстъпен в желанието си да завладее Китай и защо вещицата служи на някой, който я смята за свое “куче”.

Като досегашните игрални адаптации на Дисни филми, освен може би “Книга за джунглата”, “Мулан”, 2020 не надминава своя предшественик, но е важен препис на една история, която не трябва да се забравя. Той е съвременна адаптация за сегашното поколение, която учи на “преданост”, “смелост”, “вярност” и “любов към семейството”.

Трейлър с български субтитри в YouTube

Разпространява Форум Филм България

Автор: Лидия Георгиева