В представите на децата родителите са хората, които се грижат за тях, отглеждат ги, възпитават ги, обучават ги. Приятелите идват по-късно, с тръгването на градина, на училище, с т.нар. социализация.
Но могат ли родителите да са приятели на своите деца?
Могат!
Децата трябва от малки да осъзнаят тази привилегия и да не я пропуснат по никаква причина. Защото мама и татко могат да са всичко, включително и приятели! Когато взаимоотношенията ни с нашите деца преминат отвъд границите на задълженията, свързани с възпитанието, образованието и отглеждането, идва приятелството. Онова искреното и най-чистото, на каквото можем да разчитаме единствено от най-близките ни хора и което рядко можем да получим от чужд човек.
Това е приятелство за цял живот, изпълнено с искрени чувства, уважение и любов. За него е нужно време, то се гради с години – упорито и последователно и се крепи на откровеност и разбиране.
За да го има, между родителите и децата трябва да има търпение и разбиране. Естествено, с порастването тези две неща понякога се изчерпват, особено през годините на тийнейджърството, когато назряват емоционални сблъсъци, а неприемането и отричането на родителския авторитет се разгръщат с пълна сила. Но ако от ранното детство сме изградили устойчиви навици за връзка с детето, дори те ще преминат плавно и безболезнено.
Достатъчно е всеки ден да отделяме поне 15-20 минути за разговор с детето, в който откровено да споделяме, взаимно да се изслушваме и да се опитваме да проявяваме разбиране. Тези минути ще ни дадат възможността да разберем какво мисли и чувства детето ни, но и ще му покажат, че семейството му – мама и татко, се интересуват от него и онова, което му се случва. Именно това е пътят, по който се изграждат мостове на доверие, така че при нужда детето да премине по тях и да потърси помощ и подкрепа.
Доверието, веднъж изградено с търпение и последователност остава за цял живот, то е с нас дори в моментите, когато ни се струва, че ни е напуснало.
От особена важност за изграждането на силна и здрава емоционална връзка с децата в едно семейство е ролята на бащата. На първо място като „глава на семейството“, колкото и остаряло да е това понятие, но и като човекът, с когото вашето дете ще играе футбол, ще ходи на фитнес или ще кара мотор. Близостта с бащата е необходима на всяко дете, за да израсне то уверено, решително, да има самочувствие и самоуважение.
Момчетата се нуждаят от бащиното поощрение.
Момичетата от одобрението им.
Майките са тези, чиято роля е да приласкаят, да избършат сълзите, да дарят нежност, да похвалят.
Приятелство в семейството е напълно възможно, достатъчно е да възпитаме децата в дух на уважение и доверие, да прекарваме повече време заедно, да празнуваме, да творим, да пътуваме заедно и да имаме сърдечна и топла връзка помежду си от първия ден на съвместния ни живот.
