Момичетата и техните “приятелки-врагове”*

Един от най-обсъжданите въпроси в училище е защитата на момичетата от посегателство и нараняване. Говорим им за педофили, онлайн чатове, сексуално насилие и вредата от алкохола и наркотиците. В действителност обаче се оказва, че не по-малка вреда може да окаже влиянието на някои други момичета и нещата, които си причиняват отделните групички приятелки. Става дума за т.нар. релационна агресия.

Релационната агресия е название от психологията, но за обикновените хора то се изразява в поведението на момичетата грубиянки или онези, които се държат подло и неискрено. Това е модел на поведение, който най-често се проявява при момичетата в училище.  Нито едно дете не може да се предпази от техните обиди и нападки.

Въпросът е, откъде са се научили на това, ако не от родителите си? Оказва се, че възрастните хора просто са по-опитни и добре се прикриват, не са толкова директни и поради тази причина по-трудно биват разобличени.

Шансовете и вие да сте преживели този тип агресия в детството си са огромни и няма как да не помните, ако подобно поведение е присъствало в живота ви. Това е емоционален шамар, доста силен и често нанесен директно в лицето ви, при това съпроводен от чувство на срам и обърканост. Това, което отличава релационната агресия от обикновената е, че има за цел да нарани емоционалното състояние и социалното положение на даден човек. Подобно поведение се използва много често във взаимоотношенията между децата като оръжие в училищната социална война.

Релационната агресия може да включва:
– Отлъчване от социалните групи
– Клюки
– Мълчание и пренебрежение
– Извинения от типа „Просто се шегувахме“
– Приятелства с условия

Първите четири прояви са ясни и говорят сами за себе си, но „приятелствата с условия“ са доста по-сложни. Тези приятелства обикновено съдържат редица условия за включване в групата и са съпроводени от особени правила на поведение. Много често това е една от причините, поради които едно кротко, мило и добро момиче се държи лошо и дори ужасно. Да бъдат част от тази група има силно влияние върху развиващата се момичешка психика и момичетата са готови на всичко, за да останат във вътрешния кръг на тази социалната среда.

Релационната агресия показва надмощие и отхвърляне на хора от „приятелските“ групи. Това може да е нещо унищожително за даден човек. Няма нищо общо с приятелството, но все пак много хора го виждат като нещо нормално в поведението на днешните момичета и техните взаимоотношения. В съвременното общество това сякаш се е превърнало в нещо нормално, въпреки че не е. Обикновено терминологията около този начин на поведение е доста смекчен. В училищата го определят като „проблеми в приятелството“, а обществото казва „Това са просто момичешки работи“.

Защо се случва?

Всеки човек търси мястото си в социалната среда. Децата също. Съучениците придобиват огромна важност в живота на децата, а вниманието към родителите и важните възрастни хора остава на втори план. В резултат на това опитите за впечатляване и приобщаване нарастват и са с приоритет. Обичайно е за момчетата да постигат тези цели чрез физическа сила или подигравки. За разлика от тях, момичетата използват комуникационните си и двулични умения.

От малки, момичетата са научени, че когато отхвърлят някой, това ги прави по-силни. Ако извадиш някой от емоционалния му баланс, това те прави балансиран. Това е доста интересен, но и смущаващ феномен, който може да се наблюдава дори в първите класове в училище. Между социалния елит и аутсайдерите винаги е имало силна динамика в отношенията, но това няма нищо общо с приятелството.

Друга особеност на този тип агресия е, че почти всеки се изправя пред този проблем. В един ден може да си в така наречения елит, но на следващия, без особена причина, да си при аутсайдерите. Най-стандартното е, че различните групи по между си се наговарят и ако си изхвърлен от една социална среда е малко вероятно някоя друга общност да те приеме. Това прилича на игра на пинбол, в която едно объркано и наранено дете подскача постоянно между различните групи, докато не дойде времето, в което отново ще бъде част от „приятелите си“.

Джейн Кармигнани е психолог в колежа „Санта Мария“. Тя споделя, че децата осъзнават колко грешно е това, което се случва, но никой няма силата и самочувствието да му се противопостави и да го прекрати. Така смятат дори и „грубиянките“. Тя твърди, че в нейния офис тези момичета й разказват за лошото си поведение и показват разкаяние. Но защо, в такъв случай, този модел на поведение продължава? Нуждата да бъдеш груб идва от страх. Страх от това да не те отхвърлят от някоя група или да не си достатъчно „достоен“ в очите на другите.

Това не означава, че момичетата нямат истински приятелства, даже напротив. Някои деца са истински късметлии, защото емоционално са се изградили и се наслаждават на взаимоотношения, изпълнени с истинско разбиране и съпричастност. Подкрепят се взаимно и прекарват много време, споделяйки едни и същи интереси. Тези деца имат възможността да комуникират с хора от всякакви възрасти. Те се фокусират върху участието в различни мероприятия и мястото в социалната среда идва от само себе си, по естествен път. Въпреки това, дори и тези деца могат да се сблъскат лице в лице с релационната агресия.

Как да се справим?

Релационната агресия в училищата е много трудна за контролиране, тъй като тя често е прикрита и изглежда безобидно, както за децата които я прилагат, така и за децата, към които е насочена.

Разочарованието е много голямо, когато едно момиче е очарователно пред учителите и съучениците си, но в действителност има деца, които добре знаят, че тя е наранила емоционално някого. Обикновено тези момичета отричат за подобно поведение и го повтарят толкова пъти, докато сами не започнат да си вярват с пълна убеденост.

Най-често срещаният пример за подобно поведение е някое момиче да качи неудачна снимка на „приятелка“ в Instagram или Snapchat. Когато някой я попита: „Защо?“, обикновено отговорът е: „Аз мисля, че е красива“. Потърпевшият обаче вече е наранен и връщане назад няма.

Най-известната техника за осъществяване на някакъв баланс е такива „приятелки“ да бъдат накарани да се чувстват лично отговорни за действията си. Консултацията с психолог или друг възрастен, чийто респект имат е за препоръчване. С  тези момичета нещата трябва да бъдат обсъдени, да бъдат поощрени да изразят чувствата си. Винаги има шанс проблемът да бъде разрешен, но много голяма е вероятността колелото да продължи да се върти.

Как родителите да помогнат?

Няма безнадеждни неща. Това е научено поведение, което често може да се разбере и промени. Затова е необходима намесата на родителите по следния начин:

1. Представете на момичето си приятелството като нещо наистина прекрасно, каквото всъщност е. Най-добрият начин за постигане на това е да дадете пример с ваш скъп приятел. Споделяйте с децата си невероятните си преживявания с тях, за да придадете важност на този тип взаимоотношения. Често говорим за слабостите на приятелите си, вместо да споделяме за силните им страни, а по-добре да е обратно.

2. Научете детето си на доброта, съпричастност и състрадание. Всички знаем, че всяко дете е способно да изгради тези качества. Най-често те се проявяват у дома или с хората от различни възрасти, но не и сред децата от тяхното поколение.

3. Емоционалната интелигентност е важен фактор. Помогнете на децата си да правят разлика между лоялност и безопасност. Говорете си с тях за релационната агресия. Хубаво е да могат да я разпознаят от пръв поглед и да я назоват.

4. Научете децата си да бъдат:

– от тези хора, които се застъпват за жертвите на този тип агресия, а и не само. Доказано е, че ако можете да се изправите пред съперника за 8 секунди е силно вероятно противоположната страна да отстъпи. Някои деца са по-силни от други. Хубаво е да вменим, че силата е хубаво нещо, за да можем да предпазваме безсилните.

– добри в разсейването. Важно е едно дете да може да разпознае кога се задава опасност и да може да разсее участниците в случката. Това е умение, което се учи с времето, може да се придобие и по-рано с правилните инструкции и направления в семейството.

– подкрепящи. Децата могат да имат повече кураж, дори и само от едно поглеждане в очите на някой друг, докато се случва сцената на агресията. Този малък знак показва на накърненото дете, че това поведение е забелязано и признато. Следователно – те не са сами.

5. Внимавайте с активността в интернет. Най-често релационната агресия се проявява извън училище, в киберпространството. Децата се нуждаят от почивка от заобикалящата ги среда на приятелство.

6. Създавайте възможности за нови запознанства извън училищната среда и се постарайте да опознаете децата. Спортът е идеалният помощник. Съотборниците са тези, с  които децата се научават да се разбират и да комуникират правилно.

7. Никога не казвайте: „Това са просто момичешки работи“. Поне не, когато нещата се отнасят до темата за релационната агресия.

*”приятелки-врагове” – frenemies

Превод от santamaria.wa.edu.au за Първите седем