Мнението на специалиста – за Аелита Андре
Признавам си, че има казуси в изкуството, които едновременно ме объркват, възмущават и развеселяват. Това се случи и сега, когато попаднах на уеб страницата на 3-годишната Аелита Андре, австралийче от руски произход, което лее тонове бои, произвеждайки респектиращо количество картини в собственото си ателие. От сайта също става ясно, че детето е свръх надарен художник, рисуващ най-малко като Джаксън Полък, Салвадор Дали и Пикасо взети заедно. Също така, че вече е член на тамошния Съюз на художниците и че картините на русокосото дете-чудо се продават за хиляда долари. Тъй като съм изкуствовед, на който често задават въпроси от рода: от къде знаеш, че това е изкуство, а онова не е, веднага усещам изпитателни и укорителни погледи. И преди да сте ме посочили с пръст, като брутален убиец на един нов невръстен Моцарт, бих искала да поразсъждавам върху този нееднозначен казус. Е ли малката госпожица Андре гениален художник, който ще остане в историята на изкуството, подобно на хората, с които е сравнявана, или това е поредната медийна сензация, машина за пари за амбициозни родители и търговци на изкуство?
Колкото и да е трудно да се повярва, дори абстрактното изкуството, съвсем неясно, приличащо на детска драсканица, е част от дълга еволюция, резултат от сложен интелектуален процес. Авторите, които работят в тази стилистика, изразяват духа на епохата, в която живеят, или се опитват да намерят образ на своите душевни изживявания. Изкуството отдавна не е само на повърхността на платното и мотивите за създаването му придават на творбата сила, цялост, въздействие. Тук е тънката, но съществена разлика между изкуството на малката Аелита и абстрактните художници, за които тя едва ли е чувала. Само този, който е стоял пред платно на художника Джаксън Полък, ще може да разбере какво имам в предвид. Тя е чудесно 3-годишно дете, което обича да разлива върху платното цветни бои и го прави с похвално за възрастта си постоянство. Въпреки че в работите й специалистите искат да разпознаят извора на девствената креативност, чистото и неподкупно артистично съзнание, аз все пак мисля, че твърде много неща са оставени в ръцете на голямата машина на успеха. Машина, от която много хора могат да спечелят – семейството, арт дилъри, медиите и не на последно място – обществото, което има нужда от своето ново дете чудо. И да, картините сигурно биха направили някой дом или офис по-цветен, по-весел, но нищо повече.
За мен като родител, по-притиснително е, че едно толкова малко дете прекарва твърде много време омазано в боя, която, ако не отровна, може да предизвика силни кожни и дихателни алергии. Дали изкуството заслужава това?
786 преглеждания
