Въпросите, които вълнуват родителите по отношение на хранителните алергии обикновено имат повече от един отговор. Ето някои от най-често задаваните, на които отговаря д-р Дейвид Стъкъс (алерголог и имунолог) в www.bundoo.com
Мит 1: Може ли детето ми да има скрита хранителна алергия?
Това е много малко вероятно. Хранителните алергии се появяват, тогава, когато организмът произведе антитела, наречени имуноглобулин Е срещу някои специфични храни. Когато е налице хранителна алергия, симптомите обикновено се появяват в рамките на минути, най-късно 2-3 часа по-късно. Това се повтаря всеки път, когато се прима въпросната храна. Симптомите могат да бъдат от леки до тежки и да включват разнообразни симптоми или комбинация от тях – зачервявания по кожата, сърбеж, копривна треска, подуване на устните и езика, затруднено дишане, затруднено преглъщане, повръщане и дори загуба на съзнание.
Най-добрият тест да определите дали детето ви има алергия към конкретна храна е да го наблюдаване непосредствено сред приемането й. Ако в рамките до час-два не се появят някои от изброените симптоми, най-вероятно детето ви не е алергично към приетата храна.
Мит 2: Детето ми има тежка хранителна алергия, доказана чрез тест.
Тестовете за наличие на алергия могат да са кожни или кръвни. Те дават оценка за наличието на имуноглобулин Е. Тези тестове не са добри скринингови тестове поради високите нива на фалшиво положителни резултати. Откриването само на имуноглобулин Е от своя страна не диагностицира по категоричен начин наличието на хранителна алергия. Тестовете трябва да се прилагат само когато детето има анамнеза за реакция на даден хранителен продукт. Прекомерното използване на тези тестове води до свръхдиагностика на хранителната алергия и ненужното елиминиране на някои храни от детското меню. Резултатите от теста могат да покажат вероятността от наличие на алергия, но не показват колко тежка може да бъде алергичната реакция.
Мит 3: Без млечни продукти до годинка, без яйца до две и никакви ядки и морски дарове до 3 години!
Повечето хора смятат, че избягването на храни, които са класифицирани за алергизиращи, би предотвратило появата на хранителна алергия. Към днешна дата е повече от сигурно, че ранното въвеждане точно на този тип храни би насърчило толерантността на организма към тях.
От близо десетина години, Американската академия по педиатрия препоръчва въвеждането на всички храни след 6 месечна възраст, а през 2017 г. бяха издадени нови насоки, които препоръчват ранно въвеждане на фъстъци още преди навършване на годинка, например, специално за да се предотврати алергията към фъстъци на по-късен етап
Мит 4: Ягодите са често срещаната причина за алергия при децата.
Това изобщо не е така. Мляко, яйца, пшеница, соя, фъстъци, ядки, риба и миди са причина за хранителни в над 90% от случаите. Много деца изпитват дразнене на кожата или обрив при контакт с листата и плодовете на ягоди, домати, салати, праскови и други плодове и зеленчуци, но реално за хранителни алергии от тях става дума в изключително редки случаи. Релни хранителни алергии към тези храни са много редки и често се израстват с възрастта.
Мит 5: Аз съм алергичен към йод, значи и детето ми ще бъде!
Първото и основно нещо, което всеки родител трябва да знае е, че алергия към йод не съществува. На практика това е така, защото той не може да се свърже с алергичното антитяло. Много хора с алергия към морски дарове погрешно смятат, че са алергични към йод, но това не е така. Алергията с миди се дължи на реакции към мускулните протеини, наречени тропомиозин.
Второ, алергичните родители често имат алергични деца, но специфичните алергии не се наследяват. Това важи и за лекарствените алергии и такива към някои токсични вещества.
