д-р Бояна Петкова
В отглеждането на деца от различен пол има специфики. При момченцата една от тях е физиологичната фимоза, причиняваща много тревоги на родителите, които се притесняват да не наранят чрез манипулация нежната тъкан на препуциума на пениса – кожичката, закриваща и защитаваща главичката на пениса, а също така се страхуват да не се наложи оперативна интервенция за отделянето или отстраняването й (обрязване), за каквато предупреждават педиатрите.
Физиологичната фимоза
Така наричаме физиологичното, т.е. нормално слепване на препуциума към главичката на пениса (гланс пенис), с каквото се раждат повечето момченца (до 90%). Въпреки това препуциумът на практика не е свързан с подлежащата тъкан, а представлява нещо като отделен „орган” със собствени функции, които са главно сетивни и участват в усещането за удоволствие по време на полов акт.
При повечето деца до 3-5 годишна възраст този проблем се разрешава от само себе си, като съществена роля играе нормалният интерес на момченцата към половите им органи – подръпването и заиграването с пениса. Физиологичната фимоза не затруднява уринирането, дори и препуциумът да се издува като балонче.
Вродена и патологична фимоза
Истинската вродена фимоза се среща при 2-4% от децата и представлява стегнат кожен пръстен, който трябва да се освободи по хирургичен път задължително под упойка и по преценка на детски хирург. Може да се направи опит за преодоляването й чрез локално приложение на кортизонов крем по преценка на лекаря – зачестила напоследък практика в Централна Европа.
Патологичната фимоза е следствие на травмиран препуциум от насилствено „забелване”, гъбична или бактериална инфекция (при деца, отглеждани продължително време с „памперси”), при които нормалната клетъчна структура на лигавицата от вътрешната страна на препуциума се променя и води до хронично възпаление и образуване на съединителна тъкан, които от своя страна водят до вторично рецидивиращо (повтарящо се) срастване на препуциума с гланса. Тази форма на фимоза реално става причина за случаите на проблеми с уринирането и инфекциите на пикочните пътища. Уместно е преди да се пристъпи към хирургична интервенция да се опита локално лечение с антибиотичен, противогъбичен или кортикостероиден препарат по преценка на лекар.
За жалост, педиатрите и „народната мъдрост” често подозират патология зад физиологията и затова третират физиологичната фимоза по-агресивно, отколкото действително се налага (чрез повторни и неадекватни опити за насилствено отделяне на препуциума), а децата се травмират от непрекъснатите манипулации в интимната област.
Още през 1984 г. Американската академия на педиатрите излиза със становището, че физиологичната фимоза е нещо нормално и опитите за насилствено отделяне на препуциума се считат за нещо неправилно и ненужно. Достатъчно е да се поддържа нормална хигиена, като по време на къпане кожичката се издърпва съвсем леко до степента, която позволява в момента, и главичката на пениса се почиства с измиващо средство (гел за баня, шампоан), а след това кожичката веднага се връща в изходно положение. Така, в комбинация със собствените усилия на момченцето, до края на втората година кожичката би трябвало да прехвърля изцяло главичката на пениса.
