Национална мрежа за децата дава отговори на някои от основните въпроси, повдигнати около проекта за Национална стратегия на детето 2019-2030, на които политиците и държавните институции не отговориха.
МИТОВЕ ЗА ОТНЕМАНЕТО НА ДЕЦА
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Мит/ Въпрос: Защо трябва да има Стратегия за детето?
Стратегията за детето е начинът, по който държавата е задължена да планира какво ще направи за децата и семействата в по-дългосрочен период. Тя служи, за това независимо кое правителство е на власт, държавните институции да следват някакъв дългосрочен план и гражданите да могат да търсят отчетност от страна на държавата за изпълнение на поетите ангажименти.
Мит/ Въпрос: Предвижда ли Стратегията да се отнемат деца от социалните и да се дават на приемни родители?
Извеждането на деца се прави само в краен случай, когато има риск за здравето и живота на детето. Когато се извежда дете, това се прави от социалните служби и детето се настанява при близки и роднини. Ако няма такива, тогава то се настанява при приемни родители или в други услуги.
Мит/ Въпрос: Защо не се дават пари на биологичното семейство, а се плаща на приемни родители?
Децата отиват в приемно семейство, когато няма друг вариант за тях. Първо се настаняват при близки и роднини, и чак тогава – при приемни семейства. В противен случай те трябва да бъдат изпратени в дом. Работата на приемните семейства е да осигурят семейна среда за деца, чиито живот е в риск в собственото им семейство – например, родителите им употребяват наркотици или имат сериозни психични разстройства и не са в състояние да се грижат за детето си.
Мит/ Въпрос: Извеждат ли се от социалните служби деца поради бедност?
Да, има такива случаи, но на временно извеждане, а не на отнемане. Именно в стратегията е записано, че това трябва да се прекрати и трябва да се помага на тези семейства, ако проблемът е само в липсата на средства. И в момента в много от социалните услуги се помага на родители в трудна ситуация – да си намерят работа, да управляват финансите си, да придобият умения как да бъдат по-добри родители.
Мит/ Въпрос: Защо изобщо се отнемат деца от родителите им?
Деца се отнемат само след съдебно решение за много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик и пр.). Социалните работници и полицията извежда деца само ако животът и здравето на детето са застрашени.
Мит/ Въпрос: Предвижда ли новата Стратегия да се взимат деца за един шамар?
Не! Децата се извеждат от семейства, в които има системен тормоз от родител или друг възрастен, или ако децата са лишени от базисни нужди и са неглижирани. Шамарът обаче не е средство за възпитание.
МИТОВЕТЕ ЗА ДЕТСКИТЕ ПОЛИТИКИ
Реалността и отговорите, които не чухте от държавните институции:
Мит/ Въпрос: Какъв е проблемът със социалните служби за деца в България?
Социалните работници, чиято роля е да помагат на семействата, са малко на брой, недостатъчно квалифицирани, ниско-заплатени и работят с непосилен брой случаи наведнъж. Затова много от случаите на деца, които са в опасност, остават без реакция, има и няколко случая, в които се вземат недобри решения. Стратегията планира да промени това като подкрепи социалните работници да могат да вършат работата си, така че да помагат на децата и семействата.
Мит/ Въпрос: Какво прави патронажната грижа?
Патронажната грижа цели да осигури грижа и подкрепа за най-малките деца и младите родители. Тя се реализира от медицински сестри и специалисти, които помагат на семейството след раждането, като ги обучават как да повиват, кърмят, грижат за хигиената, имунизациите и пр.
Мит/ Въпрос: Какво е детско правосъдие?
Децата и днес са част от системата за правосъдие. Те са част от съдебни процедури, когато са жертви или свидетели на насилие или при раздяла на родителите. Сега действащата съдебна система не е пригодена за деца. Битите, изнасилени или тормозени деца не се третират по щадящ начин. Има случаи на малолетни деца, жертви на тежко сексуално насилие, които са разпитвани по 7-8 пъти, включително в присъствието на насилника и това ги кара да преживяват травмата отново и отново. Стратегията казва, че това трябва да се промени и децата да бъдат третирани по-щадящо, а полицаите, съдиите, прокурорите и пробационните служители да бъдат обучени за работа с деца.
Мит/ Въпрос: Какво е телефон 116111?
Телефон 116111 е национална телефонна линия, която се поддържа от Държавната агенция за закрила на детето, която възлага управлението й след конкурс и в момента тя се управлява от Асоциация „Анимус“, съвместно с ДАЗД. Такива линии със същия номер съществуват във всички страни членки на ЕС. Това е място, на което деца и възрастни могат да подават сигнали, ако са жертви или свидетели на насилие, тормоз, сексуално посегателство или психически тормоз и да получат консултация и помощ от обучени психолози. За 2018 година са се обадили 822 възрастни и 477 деца.
МИТОВЕТЕ ОКОЛО НОРВЕГИЯ В БЪЛГАРИЯ
Мит/ Въпрос: Написването на Стратегията е със средства от Норвегия по Норвежкия финансов механизъм.
Националната стратегия за детето 2019-2030 е подготвена от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и министерствата на образованието, здравеопазването, социалното, правосъдното, МВР, външно и пр. и в консултация с редица граждански организации. ДАЗД не е използвала финансиране от Норвегия за дейността си, нито дори изпълнява проекти, финансирани по Норвежкия финансов механизъм, така че връзка с Норвегия и Стратегията няма. В Закона за закрила на детето е запитано, че Стратегия за детето трябва да има и чрез подготовката й се изпълняват разпоредбите в Закона.
Мит/ Въпрос: България ще стане като Норвегия и ще ни отнемат децата.
България няма как да стане като Норвегия, защото и като култура, манталитет, нрави, и като административна структура и управление е много различна. Все пак за нас като родители е важно да знаем какво искаме да направим в България по отношение на децата и семействата, а не в друга държава!
Мит/ Въпрос: Норвежкият финансов механизъм плаща, за да се въвеждат практики за деца и семейства.
Норвежкият финансов механизъм съществува от 2004 и подкрепя 16 страни част от ЕС, не само България. Финансирането се насочва към дейности в областта на енергетика, околна среда, култура, развитие на бизнеса, местно развитие, правосъдие и пр. Норвежкия финансов механизъм е аналог на европейското финансиране. Норвегия не е част от ЕС и за това има собствен механизъм и ангажимент да подкрепя ЕС. Аналогична е програмата и на Швейцария в България.
Мит/ Въпрос: НПО-тата вземат пари от Норвегия.
Всяко правителство в ЕС подписва договор за финансиране (включително и България) с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Предвидено е финансиране за НПО, но то е значително по-малко, отколкото финансирането за министерствата и държавните агенции (90% за държавата и 10% за НПО). Неправителствените организации са част от всяко едно общество, като основната им цел е да работят с най-нуждаещите се граждани и да подкрепят развитието на различни политики, за да живеем в демократично общество. НПО могат да получават финансирани от всички съществуващи финансови механизми, за да изпълняват мисията си. Техните отчети са публични и са в Търговския регистър.
Целият материал можете да изтеглите (PDF) от тук – Митове и реалност около Стратегията за детето.
