“Миша историйка”
Легнаха си в къщи всички
и настана тишина.
Само мишите главички
чакат — будни до една.
— Тръгвайте след мене! — викна
старият охранен плъх. —
Щом във кухнята надникнах,
и усетих сладък лъх.
Сиренето не покрили
мързеливите снахи,
а децата наронили
по земята куп трохи.
Ако бъдем предпазливи,
царски ще си хапнем днес —
има и сушени сливи,
и сланинка, и петмез…
Завечеря си богато
веселата миша сган
и съвсем не чу, когато
се промъкна Рамадан.
Блеснаха на котарака
двата въглена — очи,
почна да се чупи, трака,
да се писка и цвърчи:
Стари мишки и мишлета —
майки, внуци и чеда —
бягаха те всички, клети,
от ужасната беда.
А когато всичко стихна
и съвзели се едвам,
те под ред се преброиха —
нямаше го плъха там …
Елисавета Багряна
1,529 преглеждания
