На 8 април ромите по цял свят отдават почит към жертвите роми през Втората световна война. На тази дата през 1971 г. в Лондон се провежда Първият цигански конгрес, с участието на представители от 30 държави. От България е участвал учителят от Сливен Димитър Големанов. Целта на конгреса е да се обединят усилията на международното циганско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на винаги намиращите се в малцинствена позиция цигани: образование, бедност, сегрегация. Конгресът учредява Международният ден на циганите (International Roma (Gypsy) Day).
На конгреса са приети ромски химн и знаме. Химнът е популярната и в България песен “Джелем, джелем”. Знамето на организацията е червено колело с 16 спици върху полета в синьо и зелено. Полетата символизират небето и тревата, както и волния чергарски живот на ромите в миналото. Колелото с 16 спици в древна Индия се е наричало “чакра”. То присъства в ромското знаме, за да напомня за индийския произход на ромите и дългия път, който са извървели от Индия до Европа.
През 1992 година ООН и Европейският съюз, по предложение на Международната организация „Романо юнион“, обявяват 8 аплил за Международен ден на ромите.
Произход на циганите
Предполага се, че първото упоменаване на циганите датира от 1501 г., когато циганският предводител Васил получава охранна грамота от литовския княз Александър Казимирович.
Експертите обозначават шест основни разклонения на циганите: три западни и три източни. Към западните се отнасят Рома (циганско самоназоваване), Синти и иберийски цигани. Към източната група се отнасят Люли, Лом и Дом. Освен това съществуват и различни малки цигански групи.
В Европа съществуват редица етнографски групи, близки по начин на живот към циганите, обаче са от друг произход – в частност ирландските номади и централноевропейските ениши. Местните власти като правило ги разглеждат като разновидност на циганите, а не като отделен етнос.
Въпреки че често самите цигани се наричат с този етноним и никой български речник не регистрира „циганин“ като дума с обиден смисъл, от 20-на години в медийното пространство на България се налага стереотипът, че традиционното наименование „цигани“ има оскърбителен елемент, заради което трябва да се използва политически коректното наименование „роми“. Всъщност употребата на „цигани” е академично по-коректен разширен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности.
В България и в повечето европейски страни обичайното име си остава „цигани“: на френски: tzigane; на чешки: cikani или romové; на холандски и немски: Zigeuner; на литовски: čigonai; на руски: цыгане; на унгарски: cigany; на гръцки: τσιγγάνοι; на италиански: zingari; на румънски: ţigani; на хърватски и сръбски: cigani; на полски: cyganie; на португалски: cigano и на турски: çingene.
Названието „цигани“, ползвано в различни европейски езици, може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани), което означава „недосегаеми”, от α- (не-) + θιγγάνω (докосвам). Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните.
Разселване на циганите
Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века.
Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Македония и в някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа. През 14 век вече скитат из повечето европейски страни.
Общият брой на циганите, според различни оценки, се колебае от 4-5 до 10 милиона души. Най-многобройни са те в Румъния, Турция, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.
Източник: www.cross.bg
