Съществуват не една и две легенди за лековитите свойства на салвията. Една от тях гласи, че ако си отглеждате вкъщи от растението, никога няма да ви е нужно да посещавате лекар.
Друга разказва как след раждането на Христос светото семейство прекосява планините на Юдея по пътя си от Витлеем към Египет, бягайки от войниците на цар Ирод. Близо до малко селище Мария чува наближаващите войски и скрива Младенеца в избуяла салвия, която прикрива детето с изобилните си цветове и кадифени листа. Оттогава благословеното растение има способността да лекува неизброими болести.
На салвията се придават почти магически сили, лекуващи всякакви болести. Освен чудотворна и лековита билка, салвията е прекрасно градинско цвете.
Салвията е наричана още градински чай, божигробски босилек, теменче, рожково биле, а името й идва от латинското „salveo“, което буквално означава здраве или лековит.
За лечебни цели се използват листата на салвия, от които може да се направи чудесен ароматен чай. Но внимавайте, тъй като съществуват над 700 вида салвия, някои от които имат наркотични свойства, по-конкретно „салвия дивинорум” и трябва да се внимава с консумацията му. Салвията дивинорум е силен халюциноген, макар че действието му е краткотрайно.
В кулинарията, най-употребяваният вид салвия е „салвия официналис”, в който се съдържа 1,5-2% етерично масло.
Салвията е силен антиоксидант, но също така има и противовъзпалително и кръвосъсирващо действие. С отвара от салвия се повлияват добре изгаряния, ухапвания, кожни заболявания, както и гинекологични заболявания (проблеми с обилно бяло течение например).
Чаят от салвия се препоръчва при силни менструални болки и нарушен менструален цикъл, за укрепване на имунната система, подобряване на храносмилането и лекуване на афти. Пие се при безсъние, депресия, умора, главоболие.
Подобрява паметта, заради което се препоръчва при Алцхаймер и деменция .
Може да пиете чай от салвия всеки ден като профилактика, но трябва да знаете, че салвията не се препоръчва за бременни и кърмачки.
Знаете ли, че…
Древните медици Хипократ и Диоскорид са считали това растение за свещена трева и най – полезното лекарство (особено при женско безплодие).
В древен Египет след епидемии и по време на война, когато населението намалявало, жените били принуждавани да добавят в храната това растение, „за да се умножи населението по – бързо”.
