Мъжът може и по потник

В детската градина деца си говорят за това как се прави секс: “Жената трябва да е чисто гола, мъжът може и по потник”, обяснява малко момченце на групичка приятели. Сигурно сте чували тази история по някакъв повод и като истинска, и като виц. Тя добре илюстрира любопитството на децата в различна възраст по повод половите различия, които ги заобикалят.

Аз съм от поколението на „щъркела“.

Тогава официално се разпространяваше образът на въпросната птица, която обикновено с човката си пренасяше вързоп с бебе като го доставяше на щастливите родители. Дори в най-популярното детско предаване “Лека нощ, деца” виждахме доказателство за това – щъркелът слагаше малките птички да спят в гнездото. Това беше символ, който владееше нашето детско съзнание и като начало спасяваше родителите ни от неудобните въпроси за правенето на бебета. По едно време между нас, децата на 70-те, се разпространи дори теория, че когато жената иска да има бебе, отива в болницата и там взима хапче – червено за момиче или синьо за момче, и по този начин забременява. Тази теория споделях и аз, но вече малко по-голяма, около 5-6 годишна, защото бях видяла много бременни жени.

Докато един хубав ден дойде моментът, в който какичка от квартала ни „разказа играта“.
Спомням си, че бяхме сковани и изчервени, защото това, което чухме по никакъв начин не отговаряше на представата ни за нашите родители – чудесни хора, които правят само добри неща. Споменът се е запечатал изключително силно у мен. Знам точно как се почувствах тогава – сякаш падна някаква защитна стена или бенд и… край с невинността ми. В съзнанието ни рязко и брутално бе вкаран някакъв ужасен образ на нашите родители.
Историята завърши така – какичката приключи с „мръсните си приказки“, ние се почувствахме ужасно засрамени и за първи път разделени на момичета и момчета.

Бях втори клас и се върнах вкъщи разплакана и разстроена. В банята под течащата вода разказах всичко на мама и исках потвърждение за всяко твърдение, което бях чула на двора. Тя ми каза истината, като само ме умоляваше да не говоря толкова високо, за да не чуят баба ми и дядо ми. А аз плачех и само питах:
„Мамо, вярно ли, че …“.

И така. После една седмица не можех да погледна баща си, сърдех му се и някак си се дистанцирах от него. Той се беше превърнал в другия, едва ли не във врага.
Повечето от моите приятели от тези години имат подобни нелепи истории за своя първи път, в който са чули истината за това, как се правят бебетата.

Сега ние сме родители. И по отношение на моите деца и обяснението на секса спазвам едно основно правило – истината и само истината, без драма и украсяване, без никакви евфемизми. Все едно обясняваш как работи печката. Децата слушат, кимат и по никакъв начин не са шокирани. Може би леко се подсмихват, когато са по-големи и вече са започнали да се срамуват. Естествено, има чудесни детски енциклопедии, които илюстрират обясненията.
А докъде да стигнем с разказа си ни подсказва самото дете – с любопитството и въпросите си. Успех!

Милена Димитрова