Майчински прозрения

Вярвай на майчинската си интуиция!

Аз съм от този тип хора, които вечно четат и проучват, защото никога нямат усещането, че знаят достатъчно. И винаги искам да знам още, поне колкото тези, които са експерти в дадена област. Когато разбрах, че съм бременна превърнах навлизането в тази нова роля в живота ми в жизнен проект, в който поисках да вложа всичко, което бях научила за тези 30 години, а именно – да проучвам, да се информирам, да организирам, структурирам, планирам. Направих го. Само, за да разбера, че най-важното в това да бъдеш родител е да имаш вяра във вътрешния си глас.

През тези години, откакто съм майка е имало много моменти, в които не съм знаела как да постъпя, страхувала съм се, било ми е трудно да направя избор. И когато се хващах за старата патерица да чета, да проверявам, да питам, да търся специалисти, да искам съвети се загубвах все повече. А в мен винаги го е имало отговора, винаги съм знаела кое е най-добро за моето дете. Не “по принцип”, не по учебник, не на теория, а за моето дете и за мен като негова майка. Гласът на интуицията не крещи, той е тих, шепти и не удря по масата. Няма как да го чуеш, ако не останеш в тишина, в себе си.

Вярвам, че във всяка жена живее една древна майка, която носи вековния опит на всички предишния жени в рода. Една древна мъдрост, която е на наше разположение, ако само успеем да се вслушаме в себе си, в своята интуиция.

При мен това беше процес – бавен и трънлив,с времето и опита. В един момент осъзнах, че в случаите, когато съм се вслушвала в този вътрешен глас на мъдрата жена, която живее в мен, а не в бушуващо море от съвети и предписания, в крайна сметка всичко е било добре. Другото, което ми даде вяра в собствената ми интуиция е, че когато последвам нея, усещам как напрежението мигом намалява и нещо в мен прошепва “Всичко е наред”. А детето ми ме поглежда с благодарност. Защото то знае… то не е загубило тази връзка.

Така че съветът ми е – чети, ако имаш нужда да четеш, води си записки, ходи на семинари за родители, питай за съвети приятелки, но когато дойде моментът да вземеш някое решение като майка, когато си помислиш, как нямаш никаква представа как да постъпиш – тогава гушни детето си, заглуши света и помълчи. Плачи, ако ти се плаче, крещи, ако имаш нужда, но слушай. Слушай онзи мъдър глас на вечната майка в теб, който знае отговора. Ти знаеш отговора. Ако слушаш себе си, ще знаеш какво да избереш. Ако слушаш другите – ще се луташ вечно във лабиринта на “дали правилно постъпих?”

Не се загубвай в ролята на майка!

В началото ще има един период, в който сякаш няма да има нищо освен това, че си майка. Светът ще започне да се върти в някакъв друг безумен ритъм, времето ще се измерва не в часове и минути, а в хранения, разходки, безсъние… Когато родиш дете, изведнъж попадаш в една напълно нова роля, сякаш се раждаш отново. И тази роля е толкова обсебваща, толкова изпълваща и плътна, че изоставяш старите си роли на жена, любовница, хлапе, откривател, приятелка, артист или каквото там те е определяло най-добре и се потапяш в един нов свят, миришещ на мляко, опакован в памперси. Свят напълно самодостатъчен си и толкова нежен, мекичък, личен…

В началото така е добре – природата го е измислила – бебето се нуждае от майката толкова много, че за да пести енергия, тя изоставя всички други свои роли. Но после бавно, малко по малко е нужно да си ги намира отново, да ги преоткрива през своите нови очи, да намира нови роли. В противен случай се загубва в ролята на майка. С всеки ден, в който детето ти пораства, то ще се отдалечава мъничко от теб. Ще се отчупва по едно миниатюрно парче от обвивката “Вече съм майка”, в която си се наместила. И с всяко следващо парче самостоятелност на детето ще се отваря една празнота, която ако не запълниш със смисъл, ще се събудиш един ден и ще усетиш паниката  „Коя съм аз? Майка – да, но и какво друго?“ Осъзнай, че ти си много други неща, освен майка. Не го забравяй! Давай време и пространство и на другите свои аспекти.

Грижи се за себе си! 

Със същата любов, с която се грижиш за детето си. Това беше един от най-големите ми уроци – че за да бъда добра майка на сина ми, трябва да бъда добра майка и на себе си. Че ако не храня себе си, няма как да нахраня и него – буквално и преносно. Че ако не се грижа за себе си, не се грижа и за него.

Искаш детето ти да порасне като щастлив човек – бъди щастлива самата ти, покажи му какво е да си щастлив човек, бъди такава. Какъв е смисълът да му казваш, че е важно да следва мечтите си, ако ти се отказваш от своите?

Не се превръщай в прекалено добрата майка, отказала се от всичко в името на детето. Не очаквай да ти благодари, че си се отказала от себе си! Че си правила жертви за него. Майчинството не е жертва, то е благословия.

Остави го да опитва и да греши!

Детето ти ще се научи да ходи, само, ако му позволиш да пада. Всяка една негова грешка, всеки провал ще е опит, който ще го води напред. Не му отнемай възможността да опитва.

Не му втълпявай своите страхове, не разрушавай крехката му самоувереност с фрази от сорта на “Не се качвай там, ще паднеш”. Предупреждавай го, но не го плаши. Защото, когато един ден видиш собствените си страхове в неговото поведение ще ти се иска да ги изкорениш, ще те влудяват и ще се чудиш защо е толкова плах. Ами заради собственият ти страх, който си му предала. Може би това е едно от най-трудните ми уроци – да се страхуваш за детето си, но да съумяваш да контролираш този страх и да му дадеш пространство да опита. Разбира се с разум.

Детето ти не е тук, за да изпълнява твоите очаквания!

Твоето дете е дошло на този свят, за да следва своята съдба. То не е тук, за да бъде твое продължение, за да сбъдва твоите нереализирани мечти и да отговаря на твоите очаквания. Да изкорениш очакванията си към детето е почти непосилна задача. Те се прокрадват незабележимо и несъзнателно се наместват в отношенията ви. На мен ми помага да се държа за един прост въпрос, който има своя прост отговор. Какъв човек искам да бъде синът ми, когато порасне. Отговорът е само един – щастлив! Всичко останало – колко ще е научил, каква професия ще има, семейство, пари, политически възгледи… всичко това всъщност няма значение за мен, ако знам, че той е щастлив. Причината обаче да се интересувам от горните неща е, че имам сбърканата представа в собствената си глава, че ако постигнеш горните покриваш норматива за щастие. Е, от собствения ми опит разбрах, че това не е вярно. Щастието се корени другаде. Вътре, в теб самия, там където можеш да бъдеш истински, а не да робуваш на чуждите очаквания към теб самия. Неусетно въпроса “Какво прави днес в училище?”, който всъщност беше завоалиран начин да попитам “Какво научи, имаш ли приятели, справяш ли се?” се превърна в простото “Щастлив ли бе денят ти?”

Има и още, но сега отивам да се погрижа за себе си…

Автор: Деница Илчева – Работи под супервизия като неорайхиански аналитичен психотерапевт и танцов терапевт. Автор е на детската книжка „Дъж и Кап“, активно участва в каузата за родителските кооперативи и създаването на демократично училище в България.
Тел: 0887 544 026
Повече за автора на www.potoka.bg