Мамини вълнения: Кърменето – мисия възможна
Преди да родя имаше едно нещо, в което бях убедена 100% и което желаех точно толкова, колкото и да гушна своето новородено бебе, а именно да го кърмя. Кърмата е най-добрата храна, която можем да дадем на рожбите си, затова бях готова на всичко, за да кърмя успешно и дълго. Бях изчела всякаква налична литература за кърменето все едно, че се готвех за държавен изпит. Но практиката не е като теорията и проблемите започнаха да ме цапардосват по лицето и да изтриват от него увереността ми, че знам и мога всичко.
Първо, когато лекарите ми преглеждаха гърдите, за да ми дадат насоки за кърменето, заявиха „с тези зърна не можеш да кърмиш, трябват ти протектори“. И така моите плоски зърна се оказаха първата пречка за успешното изхранване на малкото човече. Мъжът ми, който беше готов да изпълнява поръчки от родилното, веднага проучи наличностите на пазара и ме снабди с тези вълшебни силиконови помощници за майки в беда. И така със силикон на гърдите се впуснах в кърменето.
За щастие не бях от онези майки, които след оперативно раждане имат проблеми с потичането на кърмата, тъй като коластрата ми беше тръгнала още преди това и то така, сякаш трябваше да изхрани не едно, ами три бебета и се наложи да използвам и подплънки за кърмачки. Положението беше страшно, още повече тъй като първото ни съвместно хранене с бебето се случи един ден след раждането. През това време нямаше как да се цедя, тъй като чаках упойката да ме пусне и се чудех кое е по-страшно – да не усещаш краката си или да усещаш гърдите си, все едно, че краката ти са стъпили върху тях.
Първите дни кърменето ни сближи изключително много с малкия. И как няма да ни сближи, като всяко хранене продължаваше между 40 и 60 минути, в които се редуваха борба със силиконовия протектор, нежно дърпане на ушичките на бебето, когато заспиваше и грубо щипане на моите, когато аз се унасях. След всяко кърмене се разсейвах малко с цедене и стерилизиране на протектори, шишета, помпа и след това… отново беше време за кърмене.
По това време гърдите ми все още не бяха разбрали, че трябва да изхранват само едно бебе и произвеждаха кърма все едно се опитвам да отгледам великан. Някои ще кажат защо се оплаквам, има майки, които нямат достатъчно кърма и дохранват с адаптирано мляко, пият боза и лактогонни чайчета и отново нямат резултат. Моята свръхлактация ми докара запушвания, болезнени подувания и висока температура. Да не говорим, че цеденето се превърна в неразделна част от всяко кърмене. Фризерът ми се напълни със златен резерв, който пък след това ми позволи да оставям малкия на грижите на баща му или баба му, когато ми се налагаше да отсъствам. Така че всяко зло за добро.
Повечето млади родители се притесняват от големите разходи за пелени, аз пък се притеснявах от разходите за подплънки за гърди. Честотата на смяна на подплънките ми се конкурираше с честотата на смяна на памперсите на малкия.
Тъй като бебето и протекторите не се харесаха много, реших да цедя и да го дохранвам от шише. Така няколко от дневните хранения пробвахме само на гърда със силиконови протектори, а други само с изцедено мляко от шише. Това не е най-добрият вариант, тъй като стимулацията на гърдите чрез цедене е по-слаба и неефективна от сученето на бебето и с времето кърмата намалява. От друга страна е доста изнервящо и за двете страни, когато малкото човече огладнее, майката тепърва да се цеди. Да не говорим, че храненето навън става по-трудно и е възможно само с предварително подготвено шише с кърма. А още по-тежка е ситуацията с храненето през нощта – последното нещо, което исках, е да се цедя по нощите, докато бебето реве от глад. Гледката на чорлава майка, държаща ревящо бебе в едната ръка и стискаща помпа за кърма в другата, е способна да изплаши и най-влюбения и отдаден съпруг.
И така в името на спокойствието на трима ни стиснах зъби, изхвърлих силиконовите протектори и започнахме да се учим от нулата. Беше трудно, зърната ми започнаха да се разраняват, малкият не можеше да се справи и се ядосваше защо го карам да се труди, след като преди това съм му давала на готово шишето, а аз реших, че е време за първия му житейски урок и му повтарях нашепвайки с нежен глас: „Който не работи, не трябва да яде.“
След няколко дни, половин туба крем за зърна и доста рев нещата ни потръгнаха. През нощта можех да спя, докато малкият си хапва спокойно до мен на леглото, можехме да се разхождаме с часове в парка и не се налагаше да стерилизирам по няколко пъти на ден шишета. Кърмата ми се регулира и забравих за помпата.
Моят съвет към майките с подобен проблем – в началото засукването на бебето е по-слабо и силиконовите протектори може и да помогнат, ако зърната ви не са достатъчно добре оформени, но след 2-3 месеца бебето става по-силно и само ще си ги издърпва при всяко хранене.
Как обаче успях да се справя с всички тези проблеми? Разковничето е в думата „мога“. Дори и за секунда не позволих на онова дребно дяволче, Колебанието, да започне да шепне „Откажи се, откажи се!“
Знаех, че всичко, което правя, е в името на здравето на моето бебе и това ми даде сили да преодолея всички неудобства и болки.
На второ място, потърсих подкрепа. Не информация, а подкрепа. Защото информация за кърменето има на хиляди места – лекари, акушери, педиатри, книги и т.н. Но тя е противоречива, мненията са различни и накрая вместо да намериш отговори, си задаваш двойно повече въпроси. Затова потърсих помощ от консултант по кърмене. За щастие в България има няколко организации, които предоставят безвъзмездна помощ на кърмачки чрез съвети и подкрепа.
Друго важно условие е да се вслушваш само и единствено в детето и себе си. Никакво „ама защо се мъчите, дай му адаптирано мляко“ от близки и познати не трябва да те разколебава, ако искаш да кърмиш. Звучи банално, но е истина, че едно време като не е имало адаптирано мляко майките са успявали с кърменето, защото това е толкова естествено, колкото и всички други физиологични процеси в женското тяло. Дори самото бебе, току що излязло от корема на майка си, знае как да засуче и как да си набави храна, така както знае как да диша.
И накрая, трябва да си много спокойна. Когато човек е изнервен, всичко се обърква. Изнервената майка предава настроението си на бебето, което допълнително усложнява нещата. Когато си уверена и спокойна, бебето ще ти съдейства и заедно ще постигнете много повече. Не забравяйте, че вродените инстинкти са много силни и те подсказват и на двама ви какво трябва да направите.
автор: Кристина Георгиева
5,643 преглеждания
