Мама в действие: Проявата на характер съвпадна с тръгването на ясла

Във втория ден от инициативата на ПЪРВИТЕ СЕДЕМ и NN – Мама в действие се срещаме отново с родители и деца в Градската градина на София, за да дискутираме по една особено актуална тема в ранното, а и не само в ранното детство – тръшкането и неподчинението.

Тя е Весела Минкова, преводач, майка на едно момченце на година и осем месеца, и второ детенце на път и скоро ще излезе отново в отпуск по майчинство.

П7: Здравейте, след като вече имате едно детенце, със сигурно имате какво да ни споделите интересни моменти от отглеждането му и конкретно с моментите, в които то се опитва да налага своето мнение и да се инати. Вие вече споделихте, че все още не се проявява това при него, но все пак…

– Вече започва, усеща се, че е в началото на нещо такова и интересното при него е, че това поведение съвпадна с тръгването на ясла. Не съм сигурна дали не е защото е видял подобно поведение от другите деца или просто си дойде момента за това да започне да се проявява като характер. За момента нямаме все още някакви сериозни изблици, обикновено ако се случва, се случва в къщи и по-често демонстрира това поведение пред мен, защото аз съм по-меката, така да се каже, като възпитание. Той очевидно съвсем ясно осъзнава, че може да ми влия с рева си, защото не успявам да запазя самообладание когато реве, независимо по каква причина и искам да прекратя това нещо възможно най-бързо.

Знам, че не бива да му давам веднага нещото, което иска, особено когато е нещо забранено, защото когато нещо е забранено, то остава забранено и не се дава. Например да включва печката, са чупи копчетата на пералнята и разни подобни. Опитвам се да го убеждавам чрез думи, макар че, той самият още не говори и подозирам, че и заради това ще започне да се тръшка, защото не може да изрази точно какво иска, за момента може само да вика и да произнася отделни думички да казва и ние ако не сме съобразителни да го разберем или не искаме по някаква причина да удовлетворим молбата му, започва да реве.

П7: В началото вие споделихте, за вас е по-интересна една тема, която е малко встрани от темата на днешната ни среща, но е свързана с нея, темата за ревността. Какво по-точно имате предвид?

– Да, много ми е интересно, ние със сестра ми също имаме сравнително малка разлика и аз съм по-голямата и съм била много ревнива и сега ми се иска да направя всичко възможно да намаля тази ревност. Знам, ме не е възможно да се избегне напълно. Първото дете изведнъж губи позицията си от център на внимание, изведнъж се появява второ, което очевидно го детронира.

Мисля, че е много хубаво децата да са си близки. Много зависи и от самото дете, ние отсега мислим как да реагираме, но ще е според ситуацията, в която попаднем.

П7: Не знам дали сте чели интервютата ни от миналата седмица, там една майка, дизайнер на бижута, има близнаци и ни разказа как се справя с две деца едновременно, на една възраст, с еднакви нужди и предпочитания в повечето случаи. Можете да вземете и от нейния опит, всъщност това е и идеята на нашата интервю-платформа, всяка майка да даде на другите майки своя собствен изпитан опит.

– Моето основно притеснения е, че с появата на второто дете неминуемо ще настъпи момент, в който по-голямото детенце ще ревнува от по-малко. Много ми се иска да са си приятелчета още от първия момент. Да видим как ще се получат нещата. Опитваме се да не отнемаме креватче, количка, основните неща за отглеждането на едно бебе, засега от по-големия. Наскоро чух една идея, че бебето може да донесе някакво подаръче от болницата и най-важното майката да се старае да обръща достатъчно внимание на по-голямото дете, независимо, че ангажиментите й с малкото ще отнемат повече време.

П7: Пожелаваме ви да имате успех в отглеждането и възпитанието на вашите деца и да постигнете това, за което споделихте и двете ви дечица наистина да станат приятелчета от първия ден на съвместния си живот.

Тази инициатива се организира от Първите седем