Мама в действие: Децата са центърът на нашата Вселена

П7: До колко можем да кажем, че това поведение у децата са провокирани от пропуски във възпитанието му и до какво водят те?

– С моята дъщеря, нямам лош опит, тя е гледана с много любов от цялата ни фамилия и беше изключително социално дете, много ми помагаше и продължава да ми помага и сега, заедно със свекърва ми, свекър ми, баща ми, майка ми, изобщо всички бяха включени. Тя беше и първото внуче за семейството и някак си всички много се грижеха за нея и тя, естествено, се чувстваше много обгрижена, усещаше колко много всички я обичат и в момента се справя чудесно, има самочувствие, има си своите победи за момента. Не мога да кажа, че тя е пример за пропуски във възпитанието, без да го казвам, защото и тя е тук в момента и слуша.

Но вероятно последиците могат да бъдат много страшни, когато става дума за по-големи деца, защото от един момент натам, те излизат от полезрението ни, от дома ни, започват да живеят собствен живот, който не винаги разбираме и в който участваме и дори едни от буквалните, но най-лесни за илюстриране примери е свързан с начина на хранене.

Ние много често говорим по радиото за здравословното хранене при децата като социален проблем, а не само в частни случаи и се оказва, че ако едно дете до седемгодишна възраст не бъде научено на здравословно отношение към храната, след това не остават кой знае какви възможности, защото то отива в училище и там бива атакувано от всякакви junk food, същото, предполагам е и с много други изкушения, които се появяват.

Сигурна съм, че има и по-сложни за гледане деца, но според мен, ако родителите са спокойни и децата ще са спокойни. Моите деца са сравнително спокойни. Когато родителят подхожда спокойно, с уважение и с търпение да се обясни на детето какво може и какво не може, дори не „не може“, защото има много психолози, които казват, че „не“-то е една от най-опасните думи, защото когато децата свикнат с ограничения и забрани, те много трудно могат да израснат като хора, които искат да успяват, тъй като на тях име е внушено, че не може и че не могат.

Моят син, например плаче е думичката „не“. Той дори, мисля, че не осъзнаваше какво означава „не“, но само като го чуваше като съвсем малък, той се разстройваше и се ядосваше от самата дума, от интонацията, от това,ч е сме категорични.

Затова е по-добре да се опитваме да обясним на децата какви са последиците ако нещото, което иска бъде позволено, отколкото необоснования отказ. Отново става дума за време и за търпение, които не винаги имаме.

П7: Какво ще пожелаете на читателите на Първите седем?

– Да продължават да бъдат читатели на Първите седем. Ще си позволя да цитирам думите на една жена, с която се срещнах на Форум Академия за родителите, която каза следното: „Когато детето е център на твоята вселена, няма как да сбъркаш.“

Така че, пожелавам на всички родители да бъдат информирани, да гледат децата си с много любов, спокойствие и да осъзнават, че децата са център на нашата Вселена.

Така няма как да се колебаем, да се съмняваме в себе си и ще бъдем по-добри родители за децата си всеки ден.

П7: Много благодаря за това интервю.

– И аз благодаря!

Тази инициатива се организира от Първите седем