Мама в действие: Децата са центърът на нашата Вселена

Във втория ден от инициативата на ПЪРВИТЕ СЕДЕМ с подкрепата на NN – Мама в действие се срещаме отново с родители и деца в Градската градина на София, за да дискутираме по една особено актуална тема в ранното, а и не само в ранното детство – тръшкането и неподчинението.

Eвелина Павлова, създател на единствено детско интернет радио в България, Радио Фемили, журналист, с опит и в телевизия и в радио. Сега темата й са децата, и професионално и в личен план.

П7: Много ни е приятно, че днес можем да поговорим за майчинството и детството с Вас. Нека започнем от представянето на личния план. Децата?

– Два броя. Това е синът ми, който в момента вдига врява колкото две котки на дърво. (на малкия чаровник му растат кътници и не спира да протестира, но тихичко и напевно). Каката вече излиза от графа „деца“. Вече е голяма, става на 13 години, включително и покрай бебето виждам колко е по-голяма. Тя много често ми помага в гледането на бебето, без да й го натрапвам, но наистина – помага ми, много!

Така че, детето – дете е този младеж, които е на година и пет месеца – Благой – Бобчо и току-що разбрах, че имаме проблем с тръшкането, защото докато говорих с другите майки, някак си това, което те ми разказаха, съвпада с това, което се случва у нас. Мислех си, че не е тръшкане, обаче откакто откри гласа си, започна и да се тръшка.

П7: Да проявява характер?

– Да.

П7: Според вас, има ли връзка между неуточнената роля на детето и възпитанието, неговото разрешение детето да доминира в дадена ситуация, а родителят да компенсира липсата си заради служебните ангажименти, той да позволява, понякога и неосъзнато, едно поведение, което да води именно до това?

– Родителите са склонни да си купуват спокойствие като угаждат на децата, защото често имаме много задачи, а често нямаме достатъчно търпение за обяснения и игри. Със своето поведение децата търсят внимание по този начин. За съжаление не винаги имаме достатъчно време, за да можем да им обърнем нужното внимание и е далеч по-лесно да им дадеш това, за което плачат. Казвам го донякъде от личен опит и от наблюдения върху още по-натоварени от мен родители, които са готови на всички, когато децата им са по-настъпателни, само и само мир да има и да не правят панаири. А както се сещате, децата постоянно разширяват периметъра.

П7: Друг важен въпрос е този за физическото наказание, всеки едни от нас е бил свидетел поне веднъж на подобна ситуация на обществени места, когато родителят не успява да сдържи нервите си и се стига до физическа агресия. Какво мислите за това?

– Мисля, че е тъжно и грозно. Абсолютно нередно! Не ми се иска да ядосвам някой от читателите в момента, но мисля, че да посегнеш на дете е най-меко казано нередно и никой не би трябвало да си го позволява. В много държави в Европа се говори за насилие над детето дори само тогава когато обиждаш детето, когато го тормозиш психически, а това физически да му посегнеш или дори да нараниш ида му плеснеш шамар…

Предполагам, има ситуации, в които нямаш кой знае какъв ход. Наскоро си говорих с една дама, която е изключително търпелив човек, след всичките ми познати тя е човекът, които е най-посветен на детето си, за това, че децата понякога стават толкова изобретателни и опасно любопитни, че тръгват към контактите – електрическите, особено когато знаят, че е забранено, да проверят.

И тя ми каза, че това е бил единствения случай, в която се е наложило да го плесне, защото е тръгнал с метални предмети към контакта. А децата вече са достатъчно изобретателни, за да се сетят как да махнат капачката или как да изключат електроуред, зад а имат достъп. Така че, има моменти, в които на никой не му издържат нервите и е изкушен да сложи край на този детски тормоз, макар и по драстичен начин.