Екатерина Ташева – това е истинското й име – но всички и най-вече децата, я познават като веселата Госпожа Череша. Госпожа Череша има весело студио, където се случват много детски фотосесии. И това е сбъднатата й мечта – да бъде г-жа Череше и да снима деца в собственото си студио. Да шие рокли на двете си момиченца, а когато пораснат да ги посреща на големи трапези заедно с децата им.
Срещаме се с Екатерина, защото искаме да ви разкажем нейната история с трудно постигнатото щастие – това на майчинството – през нейните очи. Защото ако сега тя е щастлива майка на голям син и две малки момиченца, забравила за лошите мменти в миналото, но те (лошите моменти) заемат една част от историята й на майка – тази, част, в която в България са й казали да се токаже да става майка отново…
Разкажи за твоята бременност? Как се случи? Колко време ти отне, за да стане реалност?
Бях останала без работа. Съкратиха ме след 10г. стаж,а големият ми син бе пред операция на ухо. Неприятностите винаги ни връхлитат на куп. Една вечер майка ми, беше дошла да ми помогне, защото мъжът ми бе в командировка и в 3 през нощта тя падна в банята със жестоки разкъсвания на главата. Как съм стигнала до Пирогов, как съм извикала комшийка да остане със спящото ми дете не помня… помня обаче стенанията от оперативната стая, които изведнъж секнаха. Помислих, че вече я няма…..Страхът предизвика желание да се обадя на близък човек като сестра или брат, /които нямам/ и да споделя, че не зная дали мама е жива…..Имам много приятели, но да ги претеснявам с подобно обяснение…..Тогава реших, че синът ми никога няма да остане сам в подобна ситуация.
4 години не получавах овулация, докторите дори твърдяха, че може би скоро ще настъпи менопаузата ми. Записаха ми час за 2015г в извесна столична клиника за инвитро процедури. Прибрах се в къщи и ревнах. Мъжът ми каза, че е продал, колата на майка му и можем да направим един опит извън България. Ако не е успешен, ще станем приемни родители на някое детенце.
Тръгнахме с кемпър към едно селце Wels в Австрия. Докторите тук ме убеждаважа, че няма как с 4 яйцеклетки да се получи. Спахме пред самата клиника 15 дни. Мъжът ми бе научен да ми поставя инжекциите. На 10 тия ден извадиха 4 яйцеклетки, а 5 дни след това бяха останали само 2 ембриона, които ми поставиха. 1 час след това получих контракции, легнах а мъжът ми потегли към България, където продължи моето лежане.
Как протече бременността ти? Какво трябваше да правиш, за да мине всичко добре? Как се чувстваше?
На 15 ден след поставянето разбрахме, че и двете бебета са се захванали. Емоцията беше силна. Не искам да си спомням как съм повръщала, колко обезводнена съм била…Лежах на легло до 2-рия ден на 9-тия месец. Имах отлепени плаценти, няколко пъти получавах кръвоизливи, контракциите и болките ми бяха напрестанни. Не исках никой да ме вижда в това ми положение. Не можех да ям и напълнах само с 10 кг.
Какво ти даде бременността ти?
Даде ми да разбера, че силата на жената е огромна. Не спирах да си представям мойте 2 принцеси. Шиех им дрешки, панделки, кукли…Четях за фотография. При мен пусках единствено учител по фотография. Подариха ми обувки на череши и си лежах с тях, само чаках да родя и да започна да развивам моята мечта. Да стана Г-жа Череша и да се занимавам с детска фотография.
Какво ти отне пътят към нея?
Нищо не ми е отнел. Даде ми силна вяра. Да искаш, да вярваш и да постигнеш, това е моето мото.
Смяташ ли, че родителите, които трудно са стигнали до бременност и родителство приемат тази роля по различен начин? Как?
Мисля, че когото всичко свърши добре, лошите моменти изчезват от съзнанието ти и ти просто се превръщаш в един нормален родител, с неговите страхове и радости.
Какво е усещането, когато видя за пръв път бебето си? Какво направи? Какво си казахте?
Когато извадиха на бял свят първата ми дъщеричка я видях и чух как плаче, но при втората видях напрежение в очите и действията на докторите. Помня, че виках „Какво става, защо не я вадите, защо не плаче?“ Изпитвах жестока болка в ребрата и явно са ме приспали… Докато затварях очи, чух анестезиолога да шепне в ухото ми: „Това, което чуваш е второто ти момиче, всичко е наред ….“ и се отпуснах.
Какво би искала да кажеш на жените, които все още са отвъд границата на родителството и се борятда я преминат?
Да вярват. Лесно е да го каже една жена с три желани деца. Аз не съм много набожен човек, но си имам моя вътрешна вяра, че хора, които са били на този свят а сега ги няма са мойте ангели.Вярвам, че доброто в хората не си отива с телата им. Вярвам, че всяка жена, която иска да бъде майка-трябва да бъде. Важното е да отгледаш а не да родиш!
Кой е съветът, човекът, случката или просто подкрепата, която най-много ти помагаше преди да станеш майка?
Най-важен е човекът до теб. Винаги става по-лесно ако си намерил „твоя човек“. После идва семейството и приятелите. Аз за моя радост съм обградена със страхотни хора.
Кой е твоя най-голям родителски страх?
Най-голям страх имам за живота и здравето на децата ми. Това е меродавно за всеки родител. Според мен ангажираността и дейности, свързани със спорт могат да отклонят децата от нашите най-големи страхове като алкохол и наркотици!
А най-красивата ти мечта?
Искам децата ми да са единни. Да си помагат и да се обичат. Да бъдат добри хора и да са обградени с приятели. Представям си една голяма трапеза и аз със сиви коси прегръщам внуците си и ги милвам по главичките, като за всеки съм приготвила по нещо „от баба“.
Прочетете още:
Маги Малеева разказва за своето раждане
