Пенчо бре, учи!
Пенчо си мълчи.
Пенчо бре, чети!
Муси се, сумти.
Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще…
Пенча го мързи,
гледа да лежи —
ходи, та се май,
дири да играй.
Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде —
няма откъде.
Автор: Петко Р. Славейков
