Маги Малеева разказва за своето раждане

Имам три деца. Юлия се роди по спешност в началото на деветия месец. Аз се разболях и предадох инфекцията на бебето. Наложи се спешна операция, бебето се роди доста болно. Дадоха му солидна доза антибиотик и 5 дни беше в кувьоз. Научи се доста трудно да суче, но пък като му хвана цаката изкара 14 месеца, докато се зачена Марко…

Той се роди 18 месеца след Юлия и не успях да намеря доктор, който да се съгласи да го родя нормално. Казаха, че времето между операциите е много кратко и има сериозен риск. При него поне ми изтече вода, та се надявам да е бил по-подготвен за излизането. Дадоха ми го два часа след раждането, залепи се за мен като вендуза. Беше страхотно.

Така че аз съм с две операции, от които имам не лош спомен. И при двете на петия ден ходех нормално и се възстанових много бързо. За третото, след като се информирах видях, че е минало достатъчно време от последното раждане и ако нямам противопоказания, мога да пробвам нормално. Обадих се на Олга и си поговорихме. Колебанието ми беше голямо, тъй като ме беше страх. Страх от болката. Знаех, че не поемам голям риск, а и знаех, че цезаровото е много сериозна коремна операция, при която рискът от инфекция за майката е три пъти по-голям. Също много харесах докторката ми. Д-р Николова. Тя беше готова да опитам нормално раждане, въпреки че тя самата предпочита цезарово и в това отношение първоначално ми се стори доста консервативна.Сигурна бях, че тя няма да поеме риск, но ще опита да изпълни до край желанието ми за естествено раждане.

С третото бебе имах много тежка бременност. Развих синдром на нервни крака в много тежка форма и не спах 4-5 месеца. Буквално. Не спях нито през деня, нито през нощта и така ден след ден. Към пет часа сутрин взимах една възглавница слагах си я на лицето и почвах да крещя. Пробвах всевъзможни магически лекове и лекари, и естествено прочетох всичко, което открих по темата. Спях със сапун под възглавницата, помагало било. Накрая реших да започна да взимам ривотрил, лекарство, което не се взима при бременност. Дилемата беше голяма, но след доста консултации с най-различни лекари реших, че ще е по добре за всички. Взимах много по-малко от минималната доза, но с нея успявах да спя по 3 часа в денонощието.

От горе на това, изкарах варицела в осмия месец, за щастие много леко. Всичко това допълнително ме разколеба за естествено раждане. Просто не знаех от къде ще намеря сили. Голямата ми сестра, с която говорих почти всеки ден, и която е имала едно много тежко раждане, беше много против да опитвам естествено. Беше много притеснена за мен. Майка ми пък ме подкрепи, което ме изненада, защото знаех, че моето раждане е било толкова болезнено за нея, че между контракциите е искала да скочи от балкона.

Милите ми и добри приятелки разказаха най-различни истории за своите естествени раждания и най- интересното за мен е как всяка жена възприема болката по различен начин. И как въпреки болката биха родили пак. Не всички. Мария каза, че съм луда. Накрая вече съвсем бях психясала, макар и да не изглеждах така и не исках нито цезарово, нито естествено, нито бебе, мислех, че изпадам в депресия. Семейството ми гледаше да не е много в къщи, за да не трябва да се грижа за големите деца и да си почивам.

Три-четири дни преди раждането имах няколко по-спокойни нощи, невероятно. Явно организмът ми е знаел какво предстои и е взел мерки. Нина се роди на 20-ти август за един час. Сутринта, в 10ч, бях на преглед за тоновете на бебето. Никакви признаци за скорошно раждане. На тръгване ме позаболя корема, бях планирала разходка пеша до Симеоново, но бая ме заболя и се качих на такси. Не се впечатлих от болката, защото през последните десетина дни все така ме понаболяваше.

Направих си вана. Повърнах. Всичко. Тогава ми изтече вода. Заболя ме повече и се приготвих да си легна, да чакам и да засичам контракции. Когато ги засекох, бяха на всяка минута! Въобще не загрях, че трябва да тръгваме веднага към болницата. Усещах напъни, но мислех че просто ми се ходи до тоалетната. Изведнъж започнах да крещя. Едвам влязох в колата, едвам влязох в болницата. И там започна истинският екшън. На входа ме попитаха дали усещам напъни, аз казах, че усещам да ми се ходи до тоалетната, и те казаха, че да, това е нормално и ме качиха в стаята. Една акушерка ме прегледа и каза, че имам само 2.5 см разкритие и че това е само началото, можело да продължи още много дълго. А аз крещя и удрям по масата и питам Господ защо е измислил това нещо. Виках за помощ. Виках, че не мога повече.

Много се изплаших и се зачудих ако това е само началото, какъв ще е в краят. Исках вода и не ми даваха, казах плачейки, че съм си попълнила листа с желанията и искам вода. Някой извади документи за подписване, но аз бях абсолютно неспособна. Между контракциите успях да кажа, че искам веднага цезарово, веднага да викат анастезиолога. Тогава останахме сами с Любо в стаята. Той само казваше да изчакаме докторката, която пътува към болницата, изглеждаше доста спокоен. Неговото присъствие много ми помагаше, извиних му се, че няма да успея нормално, извиних се и на Олга, която тъкмо беше дошла. Тя се усмихна и каза, че няма за какво да й се извинявам. Тогава дойде и докторката. Не знам как съм успяла да се кача на леглото, но тя погледна и само каза “Маги, бързо тръгвай към родилна зала. Главата му се вижда.”

Между контракциите успявам да стигна асансьора, там контракция, викам ужасно силно. В родилното, докато легнах вече започнаха силно напъните. Спомням си, че тогава се успокоих малко, защото видях усмихнатото лице на докторката, която казваше, че е лесно раждане и разбрах, че скоро бебето ще е навън и всичко ще е наред. Спокойствие е силно казано, защото силата на болката ме шокира и все още бях много уплашена. Продължавах да викам силно, не дишах правилно, но накрая успях да го избутам. Разревах се.

Исках да видя майка ми веднага. Позволих си лукса да съм измъчена и тъжна, дори не се зарадвах много на бебето, но облекчението беше неописуемо. Избрах да ме приспят за малко, докато ми направят преглед за разкъсвания. Спала съм около 15 минути, имах само един вътрешен шев. На събуждане отново плачех и само повтарях “Майко, вие как сте раждали, и как раждат някои жени по света в ужасни условия…”. И се молех, толкова много се молех, това не ми се беше случвало.

За всички жени и за невероятното нещо, което успяват да направят, когато раждат. Получих Нина почти веднага. И тя директно се залепи за гърдата. След малко дойдоха и брат й и сестра й, а аз се чуствах толкова добре, че можех да си тръгна още същата вечер.

Въпреки, че имам две прекрасни цезарови с доста бързо възстановяване, вярвам че е най-добре за бебето и за майката да се роди естествено, а цезаровото сечение е процедура само за извънредни ситуации. Нина много ни радва. Да имаш бебе е страхотно, имам прилив на енергия, започнах да спя нормално. Благодаря на мъжа ми, че беше до мен през цялото време, тази подкрепа е безценна в този невероятен момент.

Маги Малеева, спортист, майка на 3 деца, еко-активист

Статията е публикувана с помощта на Олга Дукат и http://doula.bg/

Още истории:

   Не просто нормално, а наистина прекрасно раждане

  “Имах най-вълнуващото и скоростно раждане””Имах най-вълнуващото и скоростно раждане”