За развитието на добри комуникационни навици е подходяща всяка възраст. Често родителите се оплакват, че децата не ги „отбелязват“, че им „ходят на инат“ и че комуникацията им изобщо не върви. Най-често това е в резултат, че от позицията си на по-възрастни ние сме възприели ролята на всезнаещи, а монолозите, които водим, за единствено правилни. Децата обаче не обичат да им „опяваме“ до втръсване за обичайните неща – „прибери си чорапите“; „подреди си бюрото“; „изяж си супата“, дори най-малките.
Нека си го кажем направо, ние родителите говорим прекалено много! Именно в това се корени провалът в комуникацията ни със собствените ни деца. Прекалено голямото количество информация, която „стоварваме“ върху главите им обикновено не достига до съзнанието им, защото те възприемат говореното ни просто за фон, на който правят нещата, които те са решили, по начин, който на тях им харесва.
Как обаче да „обърнем палачинката“, така че да не прегори и децата ни да възприемат по правилен начин онова, което се опитваме да им кажем?
1. Всяка възраст е добра за развитието на добри комуникационни навици.
Дори да си мислите, че сте изпуснали моминта за това, не се отказвайте. Няма определена възраст за това да разговаряме и да градим връзки с децата си. Дори бебетата на 5-6 месеца реагират, когато чуят името си, на 9 разбират основни понятия, както и какво означава „ни“-то.
Много важно за малките деца е, когато си контактуваме с него да слезем на неговото ниво, като първо трябва да го назовем по име и да изчакаме ответната реакция от негова страна, да установим контакт с очи и едва след това да продължим разговора или да зададем конкретния въпро, който да изисква конкретен отговор. За да получим добър отговор детето трябва да избере най-много между две възможности.
Например: „Куклата или зайчето искаш“, вместо „С какво искаш да си играеш?“
2. Когато говорим или задаваме въпроси на децата си, трябва да сме категорични и ясни.
Когато разговаряме с деца, трябва да говорим ясно, отчетливо и възможно най-простичко. Изреченията да са кратки, а когато се налага да подкрепяме някои думички с визуални знаци, така че детето да може по-ясно да си представи онова, за което му говорим. Посочването на даден обект, когато го споменаваме е от голяма полза за доброто разбиране. Посланията, които отправяме към децата трябва да информират децата по конкретен и директен начин. Същото се отнася и за въпросите, които им задаваме. Това ще ги улесни в намирането и даването на отговори.
Основният принцип в добрата комуникация е „по-малко думи, повече яснота“.
Например: „Прибери си играчките в коша.“ вместо „Оправи тази бъркотия.“
По-пестеливата употреба на думи ще помогне развитието на детската реч и умението детето да контролира поведението си с напредването на възрастта.
3. Важно е какво се случва тук и сега.
За да ни разбират децата, те трябва да осъзнават, че им говорим за настоящия момент. Безсмислено е да се опитваме да ги връщаме към случки от преди ден или два, както и да ги въвличаме в неясни планове за следващите дни. Малките деца не са в състояние да схванат понятието време, преди да тръгнат на детска градина. За малките важно е „тук и сега“.
4. Фоновият шум пречи на добрата комуникация
Телевизорът, които никой не гледа, радиото, което никой не слуша, абсорбаторът, които бръмчи с часове… Всички тези звуци разсейват децата и те не са в състояние да обработят правилно информацията, която ние им поднасяме. За да се промени това, е достатъчно да оптимизираме средата, а това е възможно след като елиминираме фоновия шум. Тази задача не никак трудна за изпълнение, а ползите за всички ще са големи.
5. Когато задаваме въпроси е добре да оставяме време за осъзнаване
Да ни отговорят на секундата, децата не могат, макар на нас много да ни се иска. За да получим адекватен отговор трябва да изчакаме поне 5 секунди, за да получим отговор. Това е така, защото децата се нуждаят от време да осъзнаят въпроса ни. Даването на подобни малки „почивки“ в разговорите ще помогнат на децата да вникнат по-пълно в същината на онова, за което разговаряме.
