Лече-буболече
От Георги Авгарски
Там в гората, там далече
расло Лече Буболече.
Мъничко, с кафява дрешка
и носле като черешка
с две оченца да си гледка
с шест краченца да си шетка,
с гладко гръбче и муцунка
сладко мама да го цунка.
На листенце си седяло
от роса попарка яло.
Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:
На възглавничка от лайка
спи ми чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани – нани, люли – люли!
Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Чичо Слънчо се затули,
нани – нани, люли – люли.
Чудно лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
Тръгнало веднъж за гъбки.
Леви, десни!
Леви, десни!
Ех,че срещи интересни!
Под листо от дива круша
Спряло, коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
Да му каже “боц” с мустаче.
Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
Спряло да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.
После взело да се люшка
На листец от теменужка.
И съгледало черупка –
орех с провъртяна дупка.
Мушнало се до средата
И настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,мрънка –
ни навътре, ни навънка!
Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? –
някой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(Палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)
А горкичкото юначе
Почнало на глас да плаче –
там в гората, там, далече:
– Аз съм лече-буболече –
галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.
С две оченца,
да си гледкам.
С шест краченца,
да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка.
Ах, ти, лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.
Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка,
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.
На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.
Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало,
засияло –
там, в гората, там, далече…
124,041 преглеждания
