Кръглата маса за грамотността на нашите деца
На 13 май беше проведена кръглата маса „Четенето – път към по-висока грамотност“, стартово събитие на кампанията „Забавното лятно четене,“ инициирана от Investor и организирана от сайта Az-deteto.bg.
В събитието взеха участие всички институции и организации, които са ключови от процеса: експерти от Министерство на образованието и науката, Българската академия на науките, Центъра за конктрол и оценка на качеството на училищното образование към МОН. Представители на библиотеки, читалища и неправителствени организации от сектора, писатели, учители и родители заедно мислиха как може по-бързо обществото ни да навакса пропуснатото през последните 20 години, да събуди интереса на българските деца към четенето и те да заемат достойно място в международните класации за четивна грамотност като PISA, PIRLS и други.
Акцентът на кръглата маса падна върху няколко основни проблема – личният пример и фокуса върху четенето в семейството; училищните практики и обучението на самите учители; политиката на държавата и отношението на обществото към четенето като цяло.
Изводът от проведената кръглата маса е, че инициативи за стимулиране на четенето при децата има немалко, но заинтересованите страни на комуникират пълноценно помежду си и трябва усилията им да се обединят, за да има устойчив резултат.
Г-жа Камелия Колева – началник отдел „Достъп до образование“ към МОН, сподели в момента се изготвя дългосрочна национална стратегия за повишаване грамотността на учениците, която следва да бъде готова до края на годината. В стратегията са залегнали всички възрастови групи, дори възрастните, които не са могли да се образоват навреме.
Според Станимир Цветков – експерт по български език и литература към ЦКОКУО, красноречив е фактът, че при направената оценка сред българските ученици, масово децата се справят безпроблемно на първо когнитивно равнище (търсене и намиране на информация), но с второ и трето (обобщаване и тълкуване, осмисляне и усвояване) те изпитват затруднения. Това означава, че един от проблемите относно четивната грамотност е в четенето с разбиране. Тази теза бе потвърдена от всички останали участници в дискусията и бяха приведени конкретни примери.
Проф. Коева добави важен акспект към зададената проблематика – обучението на самите учители с цел налагането на нови форми на обучение спрямо нуждите на съвремието с оглед развитието на технологиите и неограничените възможности, които предоставят те.
Пламена Златкова – член на УС на ББИА, Преслава Георгиева – учител по БЕЛ, „Заедно в час“ и Ева Борисова от Асоциация „Родители“ се фокусираха върху семейството и родителите като ключов фактор за развитието на четивната грамотност у децата още от ранна детска възраст. Акцентът при техните изказвания падна върху емоционалната интелигентност, емпатията и любовта към книгата, която се изгражда у детето посредством личното преживяване на прочетеното. Като важни елементи от този процес бяха споменати четенето на глас, поставянето на децата в реална ситуация, за да могат да вникнат в текста и по този начин да го разберат по-добре, както и значението на всички съпровождащи картинки, снимки и илюстрации в книгата. Вера Рангелова – директор Ранно детско развитие в UNICEF подкрепи тази теза и добави важния проблем за социалното неравенство. Според нея именно то е причина за голямата разлика в нивата на грамотност при българските деца и за общото ниско ниво на четивна грамотност.
863 преглеждания
