Колко е лошо да се кърми в МОЛ-а?

Очевидно за някой е много лошо и твърде неправилно, направо неприлично, а за други силно притеснително. Какво лошо видяха в едно от най-естествените действия, които може да предприеме майката спрямо детето си, охранителите и управляващите на столичен МОЛ?

Кърменето на обществено място възбуди в последно време много дискусии сред обществеността в Америка и в Западна Европа. От вчера това е една от най-горещите теми и у нас. За или против майките да кърмят на публични места, е тема, която среща колкото защитници, толкова и противници. Поводът за това е конкретен.

Младата майка Деница Панайотова е подала жалба срещу управата на столичен МОЛ, в който преди шест месеца се наложило да накърми детето си.
“Детето ми заплака, защото беше изморено и гладно. Естествената ми реакция беше да го накърмя и така да го успокоя бързо. Не вярвах, че някому това може да бъде неприятно”, обяснява тя.

Жената е помолена да преустанови кърменето и да се премести в стаята за повиване, където според нея условията не са подходящи за кърмене. Началникът на охраната на търговския център потвърждава, че кърменето на територията на търговския център е нежелателно и гледката на кърмещи жени възмущавала другите клиенти в търговския център.

Непосредствено след случая младата жена подава жалба до управата на МОЛ-а, но не получава писмен отговор по казуса и това я кара да се чувства унизена, въпреки че тя е убедена, че не е направила нищо нередно или лошо.

В конкретния случай спрямо кърмещата майка е осъществена дискриминация на основата на пола по смисъла на Закона за защита от дискриминация, а Българският хелзинкски комитет (БХК) поема случая. Те ще представляват Деница Панайотова по дело за защита на правото на жените да кърмят своите деца на публични места. Исковата молба е срещу софийски МОЛ, на чиято територия жената е кърмила детето си, както и срещу магазина, чийто охранител е отправил забележка към нея.

Кърменето на обществено място следва да се възприема като естествено състояние на майка, грижеща се за бебето си. “Ограничаването на това право е акт на пряка дискриминация на основата на пол, защото потърпевши са само жените. Препятстването на кърменето на обществено място нарушава разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България, гарантираща ненамеса в личния живот на гражданите и опазването на тяхната чест, достойнство и добро име”, поясни адв. Адела Качаунова от Български хелзинкски комитет.

“Правото на зачитане на личния и семейния живот на всеки човек е гарантирано и от чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи”, според адв. Даниела Фъртунова. “Жените имат правото да се радват на възможността да кърмят децата си, когато и където поискат. Съдът може да защити това.“, допълва още тя.