Колежката, която ме научи как да имам повече време за себе си

Тази година реших, че ще съм практична майка, домакиня и жена, но най-вече ще съм хитра и умна и ще наредя коледните изненади още от лятото. Обаче… Тая Коледа, също както и миналата отново ме изненада. Как дойде толкова бързо и откъде, кога успя да ме застигне в гръб, изобщо не разбрах. Но, ето че до Коледа-та остават точно 4 дни, а аз има само списък с имената на най-близките ми роднини, в това число мъж и деца и нито един подарък.

За МОЛ-обиколки – време нямам никакво! В службата е пълна лудница, а у дома дори украса нямаме. Гледам бюрото на колежката – цялото отрупано с пъстри пакетчета, някои даже вече опаковани и си мисля: „Не може да съм толкова задръстена! Как тя е успяла с всичко това, и кога, е по-любопитно, като не е помръдвала от тук също като мен?“

Аз за бабите и дядовците, както и да приятелите имам план, така или иначе няма да се видя с всички в един и същи ден и час, но, Бога ми, какво да направя, че децата да получат от Дядо си Коледа подаръците, за които са му писали с такава надежда и обич (нищо, че преди време разкрих, че е едно и също лице с Великденския заек, но това децата все още не го знаят!).

Продължавам да гледам със известна доза завист, но и неприкрито любопитство как купчината на колежката расте и у мен бавно се събужда конспираторският дух на агента под прикритие. Само да отиде тя до тоалетната или до „пушкома“ и ще проверя лично каква е тази цялата работа.

След близо час нетърпеливо очакване да се „изнесе нанякъде“, най-накрая зачатква отривисто с високите си токчета и след като се убеждавам, че е на правилното място, се залепям за пакетите по бюрото й. А те са цяла планина, до тях бележки от доставчици, куриерски разписки…

Ахааа, ето какво било. Носят й ги значи, направо тук, на бюрото, директно от… хм, от къде? Повдигам леко опаковката на едно пакетче и какво да видя! Baby.bg!!!

Каква е тази работа, че аз сега разбирам, а тази, дето от години седи по цял работен ден точно срещу мен, че и приятелка ми се пише, предателски си е мълчала до сега! И докато си задавам този и други екзистенциални въпроси, вратата проскърцва зад гърба ми и цялата ми акция отива по дяволите. Заловиха ме на „местопрестъплението“ – с чужд подарък в ръцете, засрамена и безмълвна като риба, уловена не с рибарска мрежа, а с най-обикновена найлонова торбичка.

Колежката, която изглежда като извадена от корицата на модно списание е освежила грима си и ми се усмихва мило, а аз продължавам да стоя срещу нея обута в маратонки, готова да хукна нанякъде всеки момент и дълбоко се съмнявам, че е някой добре маскиран Юда, който е тук само да ме побърква, но въпреки това успявам да просъскам мило: „От къде е всичко това, `що не каза, че и аз… да, хм, таковам… като теб!?“

Тя примигва мило, придърпва един стол до своя и ми казва: „Сядай тук до мен, сега ще оправим и твоя списък!“

И като се почна…

„- Хайде, избирай, дрешки, играчки, аксесоари…

– Пращай всичко в количката. Не тук, ето от тук.

– Сега си направи поръчката, дай ОК. Тооочно така, браво!

– Дай си картата. Не, не кредитната, може и с дебитната, да, напиши този номер ето тук. Всъщност, можеш и на куриера да платиш, когато ти донесе нещата, може нещо да не харесаш и да поискаш да върнеш.

– Това е! Да, точно така – това е всичко.

Гледам в монитора като хипнотизирана и още не съм наясно какво направих и изобщо направих ли нещо?

– Я, затваряй тази страница, че ако влезе шефът… И, да, точно така, ще ти звъннат и ще ти кажат кога всичко ще е при теб. Бързо става, мисли и прави нещо друго сега.

– Да не забрави нещо? Дали можеш да смениш или добавиш към поръчката, ами да – можеш, още не е минал час, пък и ако ти я донесат и нещо не ти хареса можеш да я върнеш със същия куриер. Какво се чудиш, ако знаеш аз колко пъти съм го правила! Не, не се сърдят, много са мили! Даже, ако решиш по-късно, че не искаш това, което си купила, до две седмици можеш да им я върнеш и те дори няма да те попитат защо. Абе, много са яки! Повярвай ми!“

Гледам втренчено още близо пет минути в монитора и се чудя, как може да съм изпуснала всичко това и се чувствам доста… изостанала. Хм, тази колежка излезе голяма лисица, а аз се чудех как така има време за козметичка, маникюр, срещи с приятелки, фитнес, а и на всичкото отгоре й остава време да готви даже!

Като в просъница чувам чуруликащият й глас някъде зад мен да казва: „Е, нали няма да седиш закована пред компютъра в очакване на куриера, той ще дойде утре. Хайде, идвай с мен, ще те заведа на едно вълшебно място да пием по чаша греяно вино.“

– А, хм, как така греяно вино? – измрънквам. – Аз трябва да… уфф, и децата, такова, пък и… – О, да, аз вече им препратих писмата до Дядо им Коледа в Bаby.bg, заслужила съм си чашката ароматно предколедно винце.

– Чакааай, идвам с теб.