Бабите и дядовците са истински съкровища и са едни от най-важните хора в живота на децата ни. Но понякога, когато те започват да се намесват малко повече от нужното във възпитанието и грижата за децата или пък критикуват начина по-който ние го правим, тогава може да се стигне до сериозни конфликти. Тогава трябва да им кажем да отстъпят малко назад, но без това да нарани чувствата им и да развали взаимоотношенията ни.
И така, ние искаме нашите родители и тези на мъжа ни да присъстват активно в живота ни, но без да обсъждат решенията, относно отглеждането на децата и съответно да подкопават авторитета ни на родители. Но как да го направим дипломатично и внимателно?
Това звучи ли ви познато?
„Не мислиш ли, че той вече трябва да започне да яде твърда храна?”
„Скоро ли смяташ да го отбиваш?”
„Ела тук, на баба, взела съм ти шоколад/сладолед/вафли/”Зрънчо.”
„Мамо, защо тя още не може да седи/ходи/говори…?”
„Нищо, че навън е топло. Трябва да му облечеш дебелите дрехи, обувки, шапката и шала, че иначе ще настине.”
Това са само някои примери, с които родителите ни минават границата между майката и бабата. Ние сме тези, които определяме правилата вкъщи и избираме начина, по който ще отглеждаме децата си. Но може да бъде трудно за бабите и дядовците да отстъпят мястото си и да признаят, че вече не те, а децата им водят хорото в тяхното собствено семейство.
Това наистина ли е проблем?
Някои от нас смятат, че една загрижена и активна баба е много по-добър вариант, от колкото студена и незаинтересована. Това е абсолютната истина, но докато се грижат за интересите на внуците си, без да подкопават вашия авторитет пред децата. Когато родителите ни поставят под въпрос и не се придържат към нашия модел на възпитание, въпреки помощта, която ни оказват, това създава неприятно напрежение. Има ли решение, което да ви даде пространството, от което имате нужда, като в същото време Баба да се чувства оценявана и обичана?
Избирайте битките си
Може да решите да не обръщате внимание на някои дребни неща и да ги пропускате покрай ушите си, докато по други въпроси – да сте твърди и безкомпромисни. Ако Баба иска да заведе детето на площадка, която вие не смятате за безопасна или пък му дава сладоледи зад гърба ви – това са неща, с които компромис не може да правите. Но когато детето ви порасне повече и тя има желание да го поглези, като му донесе малко сладки, когато идва на гости, това е нещо, с което може да се примирите.
Определете правила
Друго, което трябва да имаме предвид е да определим ясни и твърди правила по всички теми, които смятаме за важни. И това трябва да се случи предварително. Параметрите и границите трябва да бъдат поставени и спазвани от всички. Ако искате детето да бъде слагано да спи следобед в 2 часа, кажете го ясно на бабата или дядото, преди да излезете по работа. Ако не го направите, след това ще бъде късно да се ядосвате или да се карате с тях. Същото важи за храненето, приспиването, обличането, разходките, гледането на телевизия. Обсъдете всичко предварително и със спокоен, но твърд тон.
Комуникирайте ясно
Нужна е известна смелост, но когато усещате, че родителите ви, действат зад гърба ви и не спазват установените правила, вие трябва да говорите. Не трябва да сте груби, за да наложите позицията си, но пък трябва твърдо да я отстоите.
Често чуваме от бабите репликите: „Когато ти беше дете…” или „По наше време…” и това ни дразни, защото нещата днес са много по-различни. За да не нараним чувствата им, но да наложим нашата гледна точка, трябва да бъдем добронамерени и дипломатични. Кажете им, нещо от рода: „Аз сега съм такава, каквато съм, точно защото си ме отгледала така добре и много ти благодаря! Но вече съм голям човек и за моето дете, предпочитам да се грижа по моя начин” или „Това е добра идея и ще я имам предвид, но сега ще постъпим така, защото…”. С тези си думи, показвате, че зачитате мнението им, но ще постъпите по вашия начин. Освен това си струва да изслушваме предложенията и мненията на по-възрастните. Да, те може не винаги да се припокриват с нашите, но може някой от тях да бъдат много полезни. Важно е да не ги подценяваме и да умеем да избираме това, което би ми свършило работа на нас в даден случай.
