Представете си, че срещате съседката си в супермаркета, докато спокойно си пазарувате с тригодишния си син. Изведнъж той се затваря в себе си и отказва да отвърне на елементарния поздрав „Здравей, Сам! Как си?“ Вие се стъписвате от това поведение и питате сина си: „Какъв е проблемът? Та ти харесваш Кейти!“
Не сте сами. Милиони родители се сконфузват от подобно „замръзване“ на децата си в сходни ситуации. Докато някои малчугани опознават света със завидно любопитство, други държат здраво юздата на своята любознателност, избирайки „да се поогледат, преди да скочат“. И двете тенденции са съвършено нормални и съответно присъщи и инстинктивни реакции.
С други думи, сама по себе си срамежливостта не е проблем. Тя се превръща в проблем обаче, когато се засили до такава степен, че започне да пречи на дететп да създава приятелства или да участва в социални дейности извън дома, като да откаже да отиде на нечий рожден ден например, или да потърси контакт със себеподобни на детската площадка.
Приучването към социални умения и разиграването на различни ситуации ще помогне на децата в предучилищна възраст да се поотърсят от срамежливостта си и ще увеличи самочувствието им.
Предпазване от проблема
Развиване на реалистични очаквания и цели
Това как очаквате да се държи детето ви с околните, може да се окаже нереалистично, като се има предвид стадият му на развитие. Например ако двегодишната ви рожба не е готова да посети нечие празненство за рожден ден, принудата или убеждаването да стори това само ще усложни нещата и ще я накара да изпитва страх спрямо други социални събития. Децата в предучилищна възраст преодоляват срамежливостта си, като натрупват опит, общувайки с околните. Не очаквайте обаче обратът в поведението им да се случи за една нощ.
Приемете срамежливостта на детето си
Децата се раждат с различен темперамент: някои са дружелюбни и добронамерени, други – притеснени и срамежливи, а трети се лутат между тези полярни състояния. Вместо да изпращате на рожбата си посланието , че нещо не е наред, просто защото не се държи според очакванията ви, приемете срамежливостта й като част от уникалния й темперамент.
Правете комплименти на детето
Когато той изрече пред вас или в разговор с други хора някаква реплика, му направете комплимент. Например кажете: „Харесва ми това, което каза за кученцето, миличък. То наистина има необичайно бели лапички.“
Бъдете добър модел за подражание
Предоставяйте на детето множество възможности, за да го наблюдавате как общува с хора в различни ситуации. Бихте могли и заедно да разигравате различни сценарии, за да го учите какво да казва по конкретни поводи. Например кажете: „Когато хората ме питат как се чувствам, обикновено отговарям: „Благодаря, добре. А ти как си?“
