Книжка за мама и татко

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

детето и ние, хаим гинът, родители, родителство

Никой не се ражда научен. Тази истина се отнася и за родителството. Всеки от нас се учи в движение как да бъде добър родител и на всеки се е случвало да изпадне в ситуация, в която да сгреши или да не се чувства уверен, че се справя добре. В такива моменти един добър съвет или насока от човек, който познава проблема може да бъде наистина полезен.

Д-р Хаим Гинът, автор на книгата “Детето и ние”, преведена и издадена у нас отправя призив към всеки родител “Недей да си родител, бъди човек, който е родител”. Основната му идея е, че родителските умения могат да бъдат усвоявани.

Важен е подходът

“Когато компютърът ни се счупи, не го бием, а взимаме фина отверка и се опитваме да го поправим”, казва авторът. Д-р Хаим Гинът е семеен терапевт и детски психолог с дългогодишен стаж. За своята клинична работа казва, че е успял да помогне на много деца с душевни проблеми с една проста практика – отнасял се е към тях със съпричастност, която трябва да се прилага и от родителите и учителите. В книгата “Детето и ние” той описва лесни тактики от ежедневните ситуации, които помагат за общуването ни с децата и преодоляването на честите конфликти.

Всеки се нуждае от разбиране

Ако, например, детето ви е ядосано на по-малкото си братче, защото му е взело играчката, обикновено ние казваме “Хайде, моля те, остави го да си поиграе. Той е твоят по-малък брат”. Това допълнително хвърля дърва в огъня на гнева на детето. В тази ситуация е по-правилно да кажем “Разбирам напълно как се чувстваш и много добре знам, че никой не обича да му взимат нещата, но ти предлагам …”. По този начин детето се успокоява, защото чувствата му са признати и ще бъде склонно да отстъпи.

Кой обича да му се вика?

Един от любимите ми съвети на д-р Хаим Гинът е свързан с честите хокания от страна на родителите заради разсеяността на децата. Той съветва да си

представим, че сме имали гости и че един от тях си е забравил чадъра. Ние връщаме човека, за да си го вземе. Как говорим с него? Най-вероятно любезно, а не “Къде ти е главата? Докога ще си толкова разсеян и ще ме караш да ходя и да ти събирам нещата…”.

Не слагайте етикети

Друг полезен съвет за общуване с детето от тази настолна книжка е да не даваме оценки на децата дори когато ги хвалим, защото това ги прави зависими. Похвалете добре свършената работа без да казвате “Ти си добро момче”, защото, ако оценката на детето за себе си в момента или по принцип не е такава, това само ще го накара веднага да компенсира казаното с лоша постъпка.

Да, наистина, трудно е да не си изпускаме нервите с децата, които все ще измислят някаква пакост. Важното е обаче да се опитваме да сме максимално коректни с тях, за да се превърнат в уверени и отворени за света хора, каквито винаги сме мечтали да бъдат.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

2,817 преглеждания

Comments are closed.