Ключът към спокойствието е емоционалната връзка (нова книга)

Откъс от книгата „Дисциплшна без драма“ от д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Брайсън

Майкъл чул викове от стаята на синовете си, но тъй като гледал баскетболен мач по телевизията, решил да изчака рекламната пауза, за да отиде и да разбере какво става. Което се оказало голяма грешка. Осемгодишният му син Греъм и приятелят му Джеймс през последния половин час внимателно сортирали и подреждали многобройните части от конструктора „Лего“ на Греъм. Момчето спестявало от дневните си пари, за да си купи голяма кутия за рибарски принадлежности, в която определило отделение за всяка част – глава, тяло, каска, меч, магическа пръчка, брадва и т.н. Двамата приятели били в състояние на блажена съсредоточеност.

Но петгодишното братче на Греъм – Матиас – се почувствало изолирано. Тримата били започнали заниманието заедно, но впоследствие по-големите момчета решили, че Матиас не схваща съвсем сложната им система за категоризиране, затова го отстранили от дейността.

Именно тогава Майкъл чул виковете. Той така и не успял да дочака рекламната пауза. Усилващите се викове му дали да разбере, че трябва да се намеси незабавно, но той не бил достатъчно бърз. На три крачки от стаята на момчетата – само на три крачки! – той чул безмилостното изтрополяване по пода на стотици дребни части от „Лего“.

Влизайки в стаята на момчетата, Майкъл заварва същинско бойно поле. Гледката е потресаваща. Навсякъде се търкалят глави, части от тела и оръжия – средновековни и футуристични. Цари хаос. До преобърнатата рибарска кутия е застанал петгодишният Матиас, навъсен, със зачервено лице и очи, в които се чете едновременно предизвикателство и ужас. Крещейки „Той съсипа всичко!“, Греъм излита от стаята облян в сълзи, последван от Джеймс, който очевидно е обзет от неудобство. Ама че ситуация, какво ще кажете? Двамата сина на Майкъл са се спречкали жестоко, приятелят се намира под кръстосан огън, а самият Майкъл е бесен. Не само че Матиас е съсипал работата на двете по-големи момчета, но в стаята цари неразбория, която трябва да бъде разчистена. (Ако познавате болката от настъпано блокче „Лего“, разбирате защо е задължително пръснатите по пода части да бъдат събрани.) Майкъл си дал сметка, че не ще догледа баскетболния мач.

Той решил по-късно да се занимава с големите момчета и първо да се заеме с Матиас. Първоначалното му намерение било да се надвеси над него, да размаха пръст пред лицето му и да го сгълчи, задето е обърнал кутията на брат си. В гнева си искал да му наложи незабавно наказание. Искало му се да изкрещи „Защо го направи?“, да каже на Матиас, че никога повече няма да му позволи да участва в игрите на Греъм и неговите приятели, а след това да добави: „Сега разбираш ли защо не искат да си играеш с тях?“. За щастие обаче мислещите части от мозъка на Майкъл над делели и той подходил към ситуацията от позицията на мето да с акцент върху пълноценното развитие на детския мозък. Защото Майкъл отлично си давал сметка колко силно малкото му момче се нуждаело от него в момента.

Разбира се, Майкъл трябвало да обърне внимание на неприемливото поведение на Матиас.

И със сигурност трябвало за следващия път да се намеси своевременно, преди ситуацията да излезе от контрол. Той решил да помогне на Матиас да се замисли как Греъм се е почувствал след постъпката му и да проумее, че действията на човек въздействат на другите. Този урок и пренасочването били абсолютно наложителни. Но не и на първо време. В момента най-наложително било установяването на емоционална връзка.

Матиас бил в състояние на емоционална дисрегулация и имал нужда баща му да утеши обидата и гнева от критиката и отхвърлянето от страна на двете по-големи момчета. Моментът все още не бил подходящ за пренасочване, за поучения или разговори за семейни правила и уважение към чуждата собственост. Моментът изисквал установяване на емоционална връзка.

Затова Майкъл коленичил, разтворил ръце и Матиас се гушнал в него. Майкъл държал детето в обятията си, докато то хлипало, галел го по гърба и не казвал нищо друго освен: „Знам, момчето ми. Знам“.

Около минута по-късно Матиас погледнал баща си с проблясващи от сълзите очи и казал: „Аз разпилях конструктора“. Майкъл се засмял и отвърнал: „И не само това, бих добавил, малчо“.

Матиас леко се усмихнал и в този момент Майкъл разбрал, че може да премине към пренасочването и да даде на Матиас някои важни уроци относно емпатията и адекватното изразяване на силните чувства. Момчето вече било способно да слуша баща си. Емоционалната връзка и утехата му позволили да излезе от реактивното състояние и да стане по възприемчиво.

Установяването на емоционална връзка е не само първа стъпка в един по-любящ подход. Да, то позволява на родителя да се настрои на едни вълни с детето и да откликне на емоциите му, когато то е разстроено и дисрегулирано. Така детето се чувства разбрано, което трансформира хаоса в спокойствие, а усещането за изолация – в емоционална свързаност. Безспорно установяването на емоционална връзка е изключително любящо начало на процеса за дисциплиниране. Но обърнете внимание колко по-ефективен става самият подход „Дисциплинабез драма“.

Не че поучението би било погрешно като първоначална реакция от страна на Майкъл в описаната ситуация. Намерението ни не е да определяме кое е правилно или погрешно в родителските подходи (макар да държим, че подходът с акцент върху пълноценното развитие на детския мозък е много по-любящ и състрадателен). Просто желаем да подчертаем, че решението на Майкъл първо да установи емоционална връзка е постигнало и двете цели на дисциплинирането – съдействие от страна на детето и изграждане на мозъка му – изключително ефективно.

Така Майкъл получил вниманието на сина си – бързо и без драматични емоции. Вследствие на което двамата били способни да разговарят за поведението на Матиас резултатно. Емоционалната връзка несъмнено е спомогнала за изграждането на мозъка на Матиас, защото момчето вече можело да чуе онова, което баща му иска да му каже, и да го разбере. Освен това Майкъл дал пример на сина си как да установява емоционална връзка и му показал, че има по-подходящи начини да общуваш с хората, когато си разстроен. И всичко това станало възможно, защото Майкъл установил емоционална връзка със сина си, преди да се опита да пренасочва поведението му.

Проактивно родителство

Малко по-нататък ще разгледаме въпроса защо емоционалната връзка е толкова ефективно средство в моменти, когато децата са разстроени и им е трудно да вземат разумни решения. Майкъл, както се убедихме, се възползвал от това средство добре, но заради леко закъснялата си реакция пропуснал възможността да прескочи целия процес на дисциплиниране.

Да, това е възможно. Понякога можем да предотвратим дисциплинирането изцяло, проявявайки проактивност, вместо реактивност. Да сме проактивни в отношенията си с децата означава да следим кога има вероятност да проявят лошо поведение или да изпаднат в емоционален изблик и да се намесим, когато е необходимо – да се опитаме да ги преведем безопасно през потенциално взривоопасната ситуация. Майкъл пожелал да отложи намесата си до следващия рекламен блок, затова не реагирал своевременно на знаците, че в стаята на синовете му предстои да се случи нещо неприятно.

Проактивното родителско поведение може изцяло да промени нещата.