Какво се крие зад родителския контрол?
Свикнали сме да гледаме на наградите и наказанията като на възпитателни инструменти, които постигат целта си, а често думата, която стои зад всяка една конкретна цел, е думата контрол. Когато говорим за сходни по характер предизвикателства в семействата, неизменно стигаме и до темата за контрола, но никога реално не го търсим скрит „зад кулисите“ на наградите и наказанията.
Нека да направим това сега.
Има два вида контрол в отношенията родител – дете: външен контрол (наложен от родителя върху детето) и вътрешен контрол (самоконтрол).
За родителите (и учителите), които налагат и отпускат награди и наказания, може да се каже, че ги използват с цел оказване на външен контрол върху поведението на децата.
За тези родители и учители, които не използват награди и наказания, а се стремят да стимулират способността на децата да осъзнават и оценяват както приятните, така и неприятните последици от своите действия и бездействия, може да се каже, че подкрепят развитието на естествения самоконтрол у децата.
Въпреки безбройните изследвания, доказващи че наградите и наказанията не дават желаните резултати в дългосрочен план, ние продължаваме да живеем в общество, силно ангажирано с външния контрол и с дефицит в насърчаването на вътрешния контрол.
В основата на повечето програми за обучение на родители, независимо дали се казват „Позитивният родител“, „Любов и Логика“ или STEP, е залегнала идеята за неприятни последствия за детето при неподчинение от негова страна. Повечето от тези програми некоректно копират програмата на Д-р Гордън „Трениране на успешни родители“, особено в частта за беззагубно разрешаване на конфликти. Но тези програми продължават да пропагандират наказанията и наградите, като по този начин остават коренно различни от това, което програмата „Трениране на Успешни Родители“ предлага.
Повечето от съвременните програми за родители съветват да се използват наказания, но предупреждават родителите да внимават наказанията да не са много тежки, да не ги прилагат твърде често и да не наказват, когато са твърде гневни. Както изследванията показват обаче, наказанието като инструмент работи само за ограничен период от време и то при положение, че бива налагано достатъчно често и строго, за да има ефект върху детето, като се прилага непосредствено след проявата на неприемливото поведение (това е момента, в който родителите действат от позицията на собствения си гняв). Да се настоява за наказанието като метод за дисциплиниране, а след това буквално да се твърди, че няма да е ефективно, като се предлага то да бъде омекотявано, не толкова често прилагано и дори избягвано – това определено звучи като лош съвет.
Остава всеки родител да направи своя осъзнат избор:
Да оказва родителски контрол, използвайки наказания и награди
или
Да стимулира развитието на вътрешния самоконтрол у своето детe.
1,306 преглеждания
