Какво пречи на родителите да възпитават лидери?

Едно от най-често срещаните противоречия във възпитанието на съвременните деца, е стремежът на родителите на всяка цена да възпитат лидери. За съжаление повечето дори не осъзнават защо се стремят към това, а още по-малко имат представа как да го постигнат.

Разбира се, че да накараш някого насила да бъде лидер, не можеш! А и не у всеки е заложен потенциалът да бъде водач. Но всеки родител трябва да е наясно с едно основно нещо, че за да има дори минимален успех подобно начинание и култивирането на лидерски качества у едно дете да даде резултат, то на първо място детето трябва да бъде възпитано да бъде независим човек.

Какво пречи на родителите да се справят с подобна задача?

Обикновено родителите кога съзнателно, кога напълно несъзнателно товарят децата със собствените си очаквания, но най-вече с неосъществените си амбиции и стремежи. Това е основната и най-сериозна грешка, с която те поставят отпечатък както върху емоционалното развитие на детето, така и върху цялостното му личностно развитие и бъдещ живот на самостоятелна личност.

Според психолозите днешните родители проявяват прекалена снизходителност към децата, прекалено много ги глезят, угаждат им постоянно и по този начин ги лишават от възможността да растат самостоятелни, да поемат рискове и да вземат лични решения.

Важна предпоставка за правилното детско развитие е сигурността. В свят, пълен с опасности, децата трябва да чувстват, че са защитени, че са в безопасност. Родителите обаче и в това отношение несъзнателно усилват своите собствени страхове и ги предават на децата си, така че ги лишават от възможността да видят, че не всичко в заобикалящата ги среда е опасно. Премахването на всяка пречка и всеки риск от живота на детето го лишава от възможността да натрупа собствен опит, да разбере само кое е добро и кое лошо. Детето, което играе само в къщи на килима или в пясъчника няма да си ожули коленете, но то е израснало със страха от падане, от кръв и рани и света на възрастните го плаши до смърт. Токова дете не е независимо, то няма как да разбере същността на средата и съответно е напълно лишено от възможността да изгради лидерски качества и умения.

Родителите са тези, които трябва да го оставят поне веднъж да изпита на собствен гръб какво е да се опари, да падне, да го заболи. Преодолявайки първите пречки по пътя си в детството, децата се учат да се справят с по-сериозните препятствия в живота занапред, където със сигурност ги очакват доста по-опасни ситуации и където мама едва ли ще присъства с мокри кърпички в ръка.

Умението детето да поема рискове му помагат да намира решения в заплетени ситуации, изгражда неговото самочувствие и по този начин чертае бъдещето му на лидер в живота.

по идея от www.vospitaj.com