Дарбата на детето Ви идва обвита в предизвикателства. Научете защо родителите често полагат големи усилия, за да задоволят интелектуалните и емоционалните потребности на надарените си деца.
Трейси Фишер, майка на две надарени момчета, изпраща децата си в държавни училища, в частно училище, което предлага онлайн обучение, във военна академия и в независимо училище със собствен устав. Защо в толкова много училища? Защото, както при много други надарени деца, образователните потребности на синовете на Фишер не са удовлетворени.
Както открива Фишер, дарът да имаш надарени деца идва обвит в предизвикателства. Няма едно универсално решение за всички, с което да се намери подходящото училище за надарено дете, а освен това програмите се различават в зависимост от щата и района. Специфичните интереси и характерният за възрастните стил на разговор, които се срещат често при надарените деца, понякога може да доведат до социална изолация.
Какво да правите, когато на детето Ви е поставен етикет „Надарено“?
„Ако няма проблем, не променяйте нищо“, казва Дона Матюс, съавтор на Being Smart About Gifted Education (Интелигентно обучение на надарени деца). „Ако детето изглежда щастливо и ангажирано в училищния живот, ако се учи и расте в атмосферата на интелектуални предизвикателства — това е фантастично.“ Не всички надарени деца имат нужда от програма за надарени и според Матюс обичайната класна стая често е най-добрият избор. „Изключителните образователни потребности могат да бъдат задоволени чрез гъвкава гама от избираеми възможности, която едно добро училище ще предложи, без да е непременно за надарени деца, и със сигурност без да включва децата в специална програма.“
Ако детето Ви обаче изглежда нещастно, отегчено или му липсва вдъхновение, вземете си бележка. Ако училището не създава предизвикателства пред надарените деца, те в крайна сметка може да не искат да ходят на училище: да не си вършат работата, да правят сцени или да заявяват, че мразят училището и дори да поискат да прекратят обучението си. Преценете какво дава училището на детето Ви. Ако видите признаци, показващи, че нещата не вървят добре, „това, което всъщност трябва да направите като родител, е да се огледате наоколо“, казва Кати Хейдън, основател на Ignite Creative Learning Studio (Студио за вдъхновяващо креативно обучение) в Охай, Калифорния. Потърсете всякакви налични ресурси: изключително добър учител, директор, готов да помогне, индивидуализирана учебна програма или програма, при която част от учебните часове са по специална програма за надарени деца.
Може да се наложи да потърсите извън текущото училище, независимо от това дали е държавно или частно. (Внимание: експертите не Ви съветват да предполагате, че частното училище непременно ще задоволи специалните потребности на детето Ви.) Ако обмисляте да включите детето в програма за надарени деца — в държавно или в частно училище — попитайте как се подбират учениците в нея и дали учителите са обучени да работят с надарени деца. California Association for the Gifted (Калифорнийска асоциация за надарени) е изготвила списък с въпроси, които можете да зададете при посещението си.
Фишер е срещнала изключително големи трудности при намирането на подходяща форма за обучение на по-малкия си син – талант в математиката и науките със затруднения при обучението — комбинация, известна като „двойна изключителност“.
Ричард Вайнфелд, експерт по специално обучение и автор на Smart Kids with Learning Difficulties (Интелигентни деца с обучителни трудности), който помага на деца, като сина на Фишър, казва, че ако детето Ви отговаря на условията за прием в Програма за индивидуално обучение (Individualized Education Program (IEP) за деца със специални образователни потребности, както и в схема за обучение на надарени деца, то трябва да изискате от регионалните образователни власти да осигурят обучението на детето Ви и в двете.
Социалните битки на екзалтираните, чувствителни, възбудими, обсесивни деца
„Те са толкова екзалтирани — това е една от характерните черти на надарените деца“ казва Фишър, като си спомня колко пламенно синът й в даден момент е настоявал за военното училище. Надарените деца могат да бъдат изключително чувствителни, да проявяват изключителен интерес към мистериозни теми, те са силно възбудими или правят впечатление повече на „минивъзрастни“, отколкото на деца. Според теорията на полския психиатър Kazimierz Dabrowski чувствителността, която помага на надарените хора да възприемат информацията от околния свят, може да ги направи изключително чувствителни и по други начини.
Мериъм Уилис, която е специалист в програма за помощ на родителите към NAGC, казва, че родителите на такива деца трябва да положат допълнителни усилия, за да ги научат на социални умения. „Не е достатъчно само да ги заведете в мола — и не мислете, че ако просто им купите най-модните дрехи, ще се чувстват добре, защото те не искат да имат най-модните дрехи“, предупреждава тя. Вместо това Уилис насърчава родителите да помагат на децата си да потърсят групи, където могат да намерят други хора с подобни интереси.
Добрата новина е, че когато надарените деца пораснат — дори и най-надарените — те често установяват, че нещата стават по-лесни. Елън Уинър, професор по психология в Бостънския колеж, напомня на родителите да не губят перспектива и да не забравят, че децата им ги очаква светло бъдеще. Когато станат възрастни, казва Уинър, „те могат да изберат собствената си ниша. Могат да намерят чудаци като самите тях. А дете в държавно средно училище не може да го направи.“
„Това е невероятно“
Удовлетворяването на потребностите на Вашето надарено дете може да е стресиращо, това е нещо, което живеещата в Хюстън Стейша Тейлър открива, когато семейството й се премества от Луизиана в Тексас. Тя е майка на три надарени деца и казва, че е направила немислимото и в крайна сметка е стигнала до обучение у дома, след като става болезнено ясно, че преподавателят в новото начално училище не може да се справя с дъщеря й. „Това оказа на дъщеря ми много силно негативно влияние“, казва Тейлър.
През първите шест месеца Тейлър „се чувства като че ли е скочила от някоя скала“. В крайна сметка обаче намират подходящия начин. Графикът дори позволява на семейството да пътува заедно с бащата при честите му командировки. Но не всичко е толкова лесно. Тейлър преравя интернет за ресурси и е потресена от невъобразимите въпроси, които повечето родители никога не са чували —поне от ученик в началното училище. Тейлър си спомня за една сутрин, когато 10-годишното й дете казва на закуска: „Разбирам, че преди големия взрив е имало странни неща, но не ми е съвсем ясно дали гравитацията е била част от тези странности или не“.
Моменти като този напомнят на Тейлър за изключителното удоволствие от това, че е родител на такива деца:
„Не винаги е лесно да бъдеш родител на надарено дете, но това е най-удивителното пътуване, което можеш да предприемеш“.
