Как създаваме сами проблемните деца
Забелязали ли сте, че в детската градини или училище учителите обръщат внимание повече на проблемните деца, отколкото на безпроблемните? На родителските срещи се говори повече за тяхното поведение, проблеми и нужди. Фокусът сякаш се концентрира върху децата с лошо поведение, с ниски оценки и т.н.
Това на практика означава, че тези деца получават повече внимание от останалите. Това означава, че т.н. „проблемни“ деца вероятно ще получат повече внимание, а това ще им помогне да развият по-добре някои свои способности и дори ще получат повече знания от тези, които са „кротки и добри“.
Оказва се, че приоритетите у дома, в детската градина и училище са насочени в по-голяма степен към децата, които ни създават повече главоболия.
На „проблемните“ деца се отделя повече време, притесненията ни за тях са по-големи, говорим с тях по-често, следим настроенията им по-внимателно, взираме с по-задълбочено във всичко, което се случва или не се случва с тях. За разлика от това, децата, които приемаме за „безпроблемни“ оставяме да се справят сами, защото приемаме, че те са добри, разбират всичко и са достатъчно интелигентни, за да не се нуждаят от прекомерна родителска помощ и подкрепа.
Истината обаче е една и тя е валидна за ВСИЧКИ деца – те имат еднаква нужда от внимание и подкрепа! Независимо дали да „проблемни“ или „безпроблемни“.
На практика се оказва, че не друг, а именно родителите сме тези, които култивираме проблемите на децата и предопределяме бъдещето на децата си като „проблемни“ или не. Въпросът не е в това кой ще получи повече внимание, а в това при какви обстоятелства децата го получават.
До съзнанието на всички деца обикновено достига сигнал, че ако те създават повече проблеми, ще получат повече внимание от възрастните, с които контактуват. Децата не са слепи, нито глупави, и ако осъзнаят от малки, че получават повече внимание в определени ситуации, те ще започнат да се държат избирателно и определено има вероятност поведението им да е по-скоро проблемно, отколкото обратно.
Поведението на децата следва елементарната детска логика на оцеляване. Това поведение няма научна обяснение, няма и логично обяснение за това как и защо децата получават повече грижа и внимание, когато се държат по-лошо.
Децата не се вслушват в съвети ни, но те наблюдават реакциите ни, нашето поведение и правят своите заключения от това. Поради това те избират да се държат по начини, които предизвикват и задържат по-дълго време вниманието ни – съобщение за неразположение, пакост, неподчинение. Всичко това автоматично фокусира вниманието ни върху детето като поведението му, постъпката му или то самото, се превръщат в най-важното нещо за нас в дадения момент.
Когато децата са болни, за родителите въпросът за тяхното здраве е от първостепенно значение. Същото се случва с „проблемните“ деца. Ако детето лъже, краде, не се подчинява, тръшка се, има проблеми с останалите деца в училище – всичко това говори за недостиг на внимание, което детето се опитва да компенсира и да получи. Понякога това поведение може да е напълно умишлено и преднамерено, но има вероятност да е и спонтанно, без предварителна умисъл. Във втория случай детето интуитивно усеща, че най-лесния начин да привлече вниманието на околните е, да се държи лошо, а това води до проблеми във взаимоотношенията с околните. Когато детето е примерно и се държи възпитано, всичко е наред, но това за детската логика обикновено означава, че никой няма да го забележи.
И така, какво се случва с проблемните деца, докато ние се справяме с хилядите други проблеми в ежедневието ни – работа, грижи да дома е семейството, всякакви отговорности, които ни лишават от време за децата ни?
Има два варианта за реакция при децата?
Първият е поява на проблемно поведение, което с времето да се задълбочи, а трудностите вероятно ще се раждат буквално от въздуха. За съжаление колкото повече време се опитваме да посвещаваме на такова дете, то най-вероятно ще иска още и още и вероятно проблемното му поведение ще става все по-проблемно.
Вторият вариант е нищо да не се случи, детето да се справя само и успешно без наша помощ. Да се научи да решава проблемите си само и без да изисква от родителите специално внимание за нуждите си.
Какъв е резултатът за „проблемните“ деца?
– Трудности в междуличностните отношения в зряла възраст
– Невъзможност да се изградят трайни и устойчиви взаимоотношения
– Невъзможност за осъзнаване и разбиране на собствените си нужди
– Липса на умения да вникне в нуждите на другите хора
Начините за привличане на вниманието най-често са чрез открита манипулация. Важно е като родители да не й се поддаваме и да не изпадаме в крайности по отношение на вниманието, което отделяме на децата, дори когато ни се струва, че те имат непреодолима нужда от нас. Да ги оставяме по-често да взимат решения сами, да им се доверяваме повече и да им отделяме повече време, в което заедно да се забавляваме ще е само в тяхна полза и ще им помогне да израснат самостоятелни и отговорни зрели хора.
30,620 преглеждания
