„Един ден, не много отдавна, я намерих на пода във всекидневната да прелиства френска книга. Тя просто ми каза: „Ами, мамо, прочетох всички книги на английски в къщата.“ Това ме разби. Не можехме да я спрем да чете, откакто стана на три.“ – Г-жа Джилкрист, майка на четиригодишната Мери (Newsweek)
Много малки деца могат да се научат и се учат да четат думи, изречения и абзаци точно по същия начин, по който се учат да разбират изговорени думи, изречения и абзаци.
Детето започва да учи непосредствено след раждането. По времето, когато е на шестгодишна възраст и започва училищното си обучение, детето вече е погълнало фантастично количество информация, факт след факт, вероятно повече, отколкото ще научи до края на живота си. Когато детето е на шест, то вече е научило повечето основни факти за себе си и своето семейство. Научило е за своите съседи и връзките си с тях, за своя свят и връзките си с него, както и множество други факти, които са буквално неизброими. Най знаменателното, научило е поне един цял език, а понякога повече от един. Шансовете да усвои друг език с такава лекота, след като навърши шест години са много малки.
И всичко това, преди да е видяло как изглежда класната стая отвътре. Процесът на обучение през тези години напредва с висока скорост, освен ако не го възпрепятстваме. Ако го уважаваме и насърчаваме, процесът ще се осъществява с наистина невероятна скорост.
Има многобройни изолирани случаи на хора, които действително обучават малки деца да четат, както и да вършат други напредничави неща, просто като ги ценят и окуражават. Във всички случаи, които успяхме да открием, резултатите от такава предварително планирана възможност децата да учат у дома, варираха от „отлични“ до „изумителни“, създавайки щастливи, добре адаптирани деца с изключително висока интелигентност.
Много e важно да имаме предвид, че за тези деца не е било установено да имат висока интелигентност на първо място, а след това да им са дадени необичайни възможности да учат, а напротив – те били просто деца, чиито родители решили да ги изложат на колкото се може повече информация в много ранна възраст.
Велики учители винаги са изтъквали, че трябва да насърчаваме любовта към ученето у децата си. За съжаление, не ни казваха достатъчно често как бихме могли да го направим. Когато възрастен, който го е грижа за децата, придобие чувствителност към това, какво малкото дете прави в действителност, обикновено се чуди как е могъл изобщо да го пропусне.
Погледнете внимателно 18-месечното дете и вижте какво прави. На първо място кара всички да се разсейват. Защо го прави?
Защото не може да спре да бъде любопитно. Не може да бъде разубедено, дисциплинирано или ограничено от желанието да учи, без значение колко усърдно се стараете – а вие със сигурност се стараете много. Детето иска да научи за лампата и за чашата за кафе, и за електрическия контакт, и за вестника, и за всичко друго в стаята, което означава, че ще катурне лампата, ще разлее чашата с кафе, ще постави пръста си в електрическия контакт, и ще скъса вестника. Детето учи непрекъснато и ние, съвсем естествено, не можем да го понесем.
От начина, по който го прави заключаваме, че е хиперактивно и неспособно да внимава, а простата истина е, че обръща внимание на всичко. Детето е невероятно бдително по всякакъв възможен начин, за да може да научи повече за света. То вижда, чува, докосва, подушва и вкусва. Няма друг начин за научаване освен тези пет пътя в посока към мозъка, а детето използва всички тях.
Ако просто наблюдавате деца, ще видите безброй примери за това. Все пак, въпреки всички доказателства, които виждаме, твърде често идваме до заключението, че когато концентрацията на детето е с кратка продължителност, то просто не е много интелигентно. От този извод следва коварната идея, че детето (както всички други деца) не е много умно, защото е много малко. А какви ще са заключенията ни, ако двугодишно дете седне в ъгъла и си играе тихо с дрънкалката в продължение на пет часа. Вероятно родителите на такова дете ще са дори още по-разстроени – и с основание.
Успявахме да държим децата си внимателно изолирани от ученето в период от живота, когато желанието за учене е на върха. Човешкият мозък е уникален с това, че е единственият съд, за който можем да кажем, че колкото повече слагаме в него, толкова повече ще задържи. Между девет месеца и четири години способността за поглъщане на информация е несравнима, а желанието никога няма да бъде по-силно от това. И все пак по време на този период държим детето чисто, добре нахранено, на безопасно разстояние от света около него и във информационен вакум.
Из Как да научим бебето си да чете от Глен Доман и Джанет Доман
Академия за родители
