Днес медийното пространство сякаш ни залива със съвети относно това как да живеем, как да градим отношенията си, как да възпитаваме децата си…. Става все по-модерно да слушаме западния опит, да чакаме готови решения и да пълним домашната библиотека с книги, чиито заглавия започват с фразата „Как да…”.
Ето защо не крия, че бях доста резервирана, когато научих за посещението на канадския експерт по родителство Алисън Шейфър, която съвсем наскоро изнесе лекции пред българска публика. Предубеждението ми гласеше, че дамата ще наблегне на неприложими в практиката теории, ще използва заучени фрази и тактики и след няколкочасово слушане ще остана разочарована, без да съм чула нищо ново и полезно относно възпитанието на деца.
Всъщност се оказа, че изобщо не съм била права. Алисън Шейфър не само успя да ме накара да повярвам, че разбира какво се крие в дълбоките води на родителството, но и доста умело и артистично успяваше да увлече публиката и то по начин, по който да си кажеш: „Ама това е точно моята история, моето дете, то прави точно така”. И да, това бяха едни ползотворни няколко часа, поне за мен – като майка на двегодишно момче.
След края на срещата с канадската авторка се замислих над всичко, което чух, запитах се дали нейните методи ще проработят. Все още не знам това, но съм решена да опитам.
Ще ви представя някои основни насоки, които са залегнали в концепцията за родителство, която Алисън Шейфър предлага, представени, както по време на лекциите у нас, така и в двете й книги, издадени на българския пазар – „Скъпи, провалих децата” и „Не, това не са глезотии”
Възпитание без страх от наказания
И така, златното правило, залегнало във възпитателните методи на Алисън Шейфър гласи: отнасяйте се към децата си така, както искате те да се отнасят към вас. Не е трудно за разбиране правило. Изпълнението е онова, което би могло да е изненадващо трудно, особено в ролята ни на родители.
„Наказанието наранява. Именно поради факта, че наранява, от него се очаква да действа ефикасно. Наясно сме, че не действа, защото имаме в дома си наранено дете, което ни отмъщава, вместо „да се поправя”.
Произходът на думата „Дисциплина” идва от думата „да обучаваш” и именно в това се състои ролята на родителя, смята Алисън. Това е образователен процес, който децата усвояват най-лесно, ако не е базиран на страха. Когато децата са наказвани, техният страх, който се появява впоследствие, създава бариери в това да разбират и осмислят случващото се. Вместо наказания, бихме могли да покажем на децата си как да правят избор и какви биха били последиците от този избор.
Какво се случва, ако възпитаваме чрез наказания?
Според Шейфър тези възпитателни средства, базирани на наказанието, ще доведат до три възможни последици:
Бунт – детето отвръща на агресията с агресия, на виковете с викове и това е неговата форма на протест.
Прикритост – детето видимо не се противи и бунтува, но го прави тайно, зад гърба ви.
Угодничество – детето се стреми да задоволи всяко ваше изискване, което му коства личното щастие, способността да взима само решения и винаги ще има нужда някой да му казва какво да прави и как да се държи, точно като кукла на конци.
Балансът между излишната строгост и прекалената либералност
Малчуганите се нуждаят от любов и нежност точно толкова, колкото се нуждаят от храна и вода. Но има една важна граница, която не бива да се преминава, защото тогава вече говорим за разглезване, което се случва все по-често поради погрешно интерпретиране на принципа на „привързаното родителство”. Родителите се страхуват да направят забележка на детето си, да го оставят да се разплаче или да бъдат твърди в позициите си, което води до много проблеми в последствие.
Естествените последици
Според Шейфър, естествените последици са прекрасен и безпристрастен начин децата ни да се запознаят с резултатите от избора си на поведение. Тя обяснява термина „естествени последици” в контекста на законите, движещи света около нас. „Последиците” определят очевидните изходи. Ако желаем децата да научат естествените закони, те трябва да изпитат на собствен гръб как различните постъпки водят до различни резултати. Това им помага да направят връзката между причина и резултат. Обожават да установят, че големият камък разплисква повече калната локва, отколкото малкият, че ако пуснеш конеца на балона с хелий, той ще се издига все по-нависоко и че ако не духнеш какаото си, ще изгориш езика си още на първата глътка.
И така, според тази концепция, естествените последици могат да научат децата ни, само ако отстъпим леко назад. Така децата научават, че ако не ядеш, огладняваш, ако не носиш палто, ти става студено, ако не си пазиш пръстите, ще ги притиснеш на вратата на шкафа.
Това са само част от подходите и насоките, които Алисън Шейфър предлага. Самата тя беше изключително отворена да отговаря на въпроси, свързани с конкретни проблеми, които родителите у нас срещат. И дори обеща през следващите две седмици да отговори на въпросите на читателите на „Първите седем”, така че – ако имате такива, не се колебайте да ни пишете!
Автор: Ася Георгиева
Снимки: Кристина Камбурова, http://www.kkphotography.eu/
Прочетете също:
Децата и възпитанието: за родителските капани и естествените последици
