Как се включва детската аларма?
По време на семинара с канадската психоложка Алисън Шейфър на 26-ти септември в София, родителите дошли на събитието имаха възможността да се срещнат и с консултанта на Първите седем по въпросите на детско-юношеската психология магистър-психолога Галя Даскалова.
Във връзка с основната тема на семинара „Агресията при децата“ беше и един от въпросите към нея, а именно: „Как да научим детето си да реагира на чуждото вмешателство по време на игра, без да включва сълзи и плесници.“
Често, когато излизаме с децата на детската площадка се случва така, децата намират начин да се спречкат – било заради това, че някое е взело играчката на друго, било защото в играта се е намесил някой трети. И често родителите в стремежа си да предотвратят конфликта още в зародиш се намесват веднага. Това обаче не винаги е нужно.
Според психолога Галя Даскалова много по-полезно би било да научим детето да се справя само с по-агресивните си приятелчета по време на игра на детската площадка. Тя сподели с присъстващите един въведен лично от нея във възпитанието на това умение метод.
Ето в какво се състои той:
Най-добре е в такива случаи родителите да следят развоя на конфликта, но да не бързат да се намесват в първата минута. Вместо това, тя съветва родителите да научат децата да сигнализират чрез звук, че се случва нещо нередно, без плач, сълзи или бой.
Детето трябва да знае, че може да започне да издава звук, който предварително е уговорило с мама и татко, така че, те веднага да разберат, че то е в опасност или е разтревожено от чуждо вмешателство. Например да имитира звука на пожарна или полицейска кола.
В ситуация, в която друго дете навлезе в личното пространство на детето, второто включва тази своеобразна „аларма“ и по този начин, вместо да плаче или да отговори с агресия чрез плесник или ритник, само да реши дали да отстъпи на другото дете играчката си, при положение, че не е поискано неговото съгласие.
Когато децата са научени да реагират по този заучен начин, те от разстояние и без излишна загуба на време имат възможността да предупредят родителя, че се случва нещо нередно и наред с това да стреснат агресивното дете. То от своя страна ще си даде сметка, че обекта на неговата агресия не е толкова беззащитен, колкото първоначално си е мислило, а и вероятно ще се стресне от неочакваната реакция и ще преустанови опита си за вмешателство.
Детето-жертва извършва някакво действие, което е пряко свързано с личността му и с отстояването на личното му пространство и освен, че получава увереност, по този начин то заявява на околните – „Аз съм тук и имам право да реагирам.“
С включването на „алармата“ детето включва в конфликтната ситуация околните – деца и родители, всички наблюдатели, които разбират, че то прави нещо нестандартно и ответната реакция не е просто рев или бой, а начин то да бъде забелязано, без да се задълбочава конфликта и без да бъде включвано правилото „когато те ударят, удари и ти!“.
Този модел на поведение може да бъде приложен и при деца, които все още не могат да говорят, достатъчно е детето да бъде научено да регистрира със звук, който да сигнализира на мама и така тя да разбере, че детето й е уплашено или се намира в неблагоприятна ситуация.
За да се тушират успешно ситуациите на вмешателство и агресия между децата на детската площадка, а и извън нея, понякога е напълно достатъчно именно това – всички да разберат, че се случва нещо извън правилата и целта е те да не останат безучастни.
Този невербален модел на поведение се възприема много добре от децата и дава обратна връзка за възможностите на всяко дете да се справи с подобна ситуация само и така да повиши самочувствието и личната си самооценката.
Има ли вероятност по-страхливите деца да използват „алармата“ прекалено често?
Разбира се децата лесно манипулират възрастните и го правят винаги когато могат, но те добре знаят и това, че ако злоупотребяват, много бързо ще загубят доверието на околните.
Например ако често казват, че ги боли коремче, за да не отидат на детска градина, първият път това ще проработи, вторият може би, но на третия път никой няма да му повярва и може да се случи така, че един ден наистина да го заболи коремчето, а никой да не му повярва, от което да произлезе сериозен проблем.
Същото е и с използването на „алармата“. Детето трябва да знае, че ако я „включва“ без нужда или прекалено често, околните ще престанат да й обръщат внимание.
Затова е добре родителите да обяснят на детето, че използването на алармата трябва да става само в наложителни и застрашаващи тяхната сигурност ситуации.
Практиката показва, че децата отлично възприемат този метод заради игровият елемент в него и го прилагат безпогрешно.
Разбира се, децата трябва да знаят, че има граници, които не бива да прекрачват.
Установявайки своята рамка, по примера на това, че тялото ни има рамка, че света има рамка, че всичко около нас е в някаква рамка, детето ще се научи на съблюдава и уважава
пространството – своето, а респективно и това на околните.
Галя Даскалова, магистър-психолог, специалист по детско-юношеска психология
За контакт: 0888 611 872
3,877 преглеждания
